Тревожен знак за цялата планета: течението Гълфстрийм започна да се измества на север

Гълфстриймът е мощно топло течение, което пренася топлина от Мексиканския залив към бреговете на Европа и постепенно започва да се измества на север. Това не е обикновена осцилация: ново проучване показва, че това изместване може да е първият видим сигнал преди сериозно смущение в цялата система на атлантическите течения, известна като AMOC.

Изследователите от Университета в Утрехт проведоха подробни компютърни симулации на океана с разделителна способност от 0,1 градуса. Те симулираха постепенното обезсоляване на Северния Атлантик – процес, който се случва в действителност поради топенето на гренландските ледници. Когато в модела е достигнат определен праг, Гълфстрийм прави рязък скок на север с около 219 км само за две години. Заслужава да се отбележи, че този скок е настъпил около четвърт век преди пълния колапс на системата на течението в модела.

Анализите на сателитните наблюдения от 1993 г. до 2024 г., както и на дълбоководните измервания от 1965 г. насам, потвърждават: в района на нос Хатерас край бреговете на Северна Каролина Гълфстрийм наистина е започнал да се измества на север. Скоростта на дрейфа е около 0,16 градуса географска ширина на десетилетие. Тази тенденция съответства на първоначалната, плавна фаза на реакцията, която компютърният модел е уловил.

Системата на атлантическите течения работи като гигантска транспортна лента: тя пренася топла вода на север и студена вода на юг, регулирайки климата в Европа и извън нея. Ако тази система се провали, Европа ще изпита драматично захлаждане, което ще промени мусонните режими и ще пренареди метеорологичните модели на цялата планета. За разлика от дълбоките части на АМОС, които е трудно да се проследят в реално време, траекторията на Гълфстрийм може да се наблюдава чрез сателити. Това превръща течението в потенциално удобен индикатор за наближаваща критична точка.

Ръководителят на изследването Рене ван Вестен отбеляза, че рязкото изместване на Гълфстрийм в модела настъпва, когато системата се приближава към точка, от която няма връщане назад, и този сигнал теоретично може да се използва за прогнозиране. Той подчерта, че двадесет и петгодишният интервал между промяната и колапса в модела е условен: в действителност темповете могат да се различават поради ускореното затопляне и други антропогенни фактори.

Климатологът Мая Бен-Ями, която не е участвала в изследването, добави, че са необходими допълнителни тестове в различни климатични модели, за да се потвърди ролята на Гълфстрийм като надежден индикатор. Остава открит и въпросът дали може да настъпи внезапна промяна без последващ срив на АМОК.

В тази научна работа е използван моделът Parallel Ocean Programme с висока разделителна способност от 0,1 градуса. Ключовият фактор за колапс в модела е постепенното обезсоляване на Северния Атлантик. Изследователите проследяват географската ширина на Гълфстрийм на 71,5 градуса западна дължина – това е районът на нос Хатерас. В модела отслабването на дълбокото западно гранично течение, което „държи“ Гълфстрийм в близост до континенталния склон, е довело до драматична промяна. Температурната реакция в точката на прехода е била плюс 6,5 градуса по Целзий в горните 250 метра на океана само за две години.

Изследователите препоръчват траекторията на Гълфстрийм да се използва като оперативен индикатор за състоянието на цялата система на атлантическите течения. За тази цел е важно да се продължи наблюдението чрез сателитна алтиметрия, да се прецизира времевият интервал между рязката промяна и колапса в реални условия и да се отчете влиянието на естествената климатична променливост, като например северноатлантическата осцилация.

Гълфстриймът започва да се придвижва на север. В компютърния модел това изместване предшества сериозен срив в системата на океанските течения, от която зависи климатът в Европа. Макар че сривът не е неизбежен, първият сигнал вече се е появил. Учените призовават да се следи внимателно траекторията на течението: ако изместването се ускори, това може да означава, че системата се приближава към опасна граница.