Гравитационните вълни – смущения в тъканта на пространство-времето от сблъсъци на свръхмасивни обекти – бяха открити за първи път през 2015 г. и оттогава помагат на астрофизиците да измерват параметрите на Вселената. Понастоящем основната работа по търсенето на гравитационни вълни се извършва от наземната обсерватория LIGO, но тя ще бъде заменена от по-усъвършенствания космически детектор LISA, съставен от три сателита, разделени от милиони километри. Но ето че сега китайските учени предлагат по-ефективна конструкция от четири сателита.
За разлика от наземния детектор, космическият детектор ще може да улавя гравитационните вълни с по-ниска честота, което ще позволи да се състави по-точна карта на звездното небе. Подобен проект отдавна се разработва от Европейската космическа агенция. Лазерната интерферометрична антена LISA с дължина на интерференчното рамо 2,5 милиона километра трябва да се отправи в космоса през 2035 г. Проектът ще продължи най-малко четири години и ще струва на данъкоплатците 1,5 млрд. евро.
Китай има два собствени проекта за космически детектор на гравитационни вълни – TAIJI и Tianqin. Пекин възнамерява да ги стартира по едно и също време, в средата на 30-те години. Те също се състоят от три елемента, разположени на разстояние 2,5 милиона километра един от друг. Триъгълната конфигурация обаче има един недостатък: когато вълната се разпространява успоредно на равнината на триъгълника, става трудно да се открие нейният източник, пише Physics World.
Тетраедърната конфигурация решава този проблем. Освен това са възможни допълнителни комбинации от оптични пътища. Този подход дава възможност за откриване на шест режима на поляризация на гравитационните вълни. Общата теория на относителността гласи, че гравитационните вълни имат само два тензора на режимите на поляризация, така че откриването на т.нар. векторни или скаларни режими на поляризация може да означава появата на една съвсем нова физика.
Недостатъците на проекта за тетраедричния детектор TEGO включват преди всичко неговата цена: той ще струва два пъти повече от триъгълните конфигурации. Освен това редица технологии, необходими за реализацията му, все още не са достигнали етапа на готовност, така че няма реалистична времева рамка за пускането на подобна обсерватория.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
