Произведението „4’33″: най-противоречивата музикална творба на XX век, която не съдържа нито една нота (видео)

В историята на музиката има много произведения, които са шокиращи по мащаб, обем, сложност на изпълнението, сложност на мелодиите и т.н. Но има една композиция, която стана революционна благодарение на… отсъствието на звук. През 1952 г. композиторът Джон Кейдж представя на публиката произведение, в което музикантът не извлича нито една нота. Заглавието на това произведение е „4’33″ и то влиза в историята като една от най-противоречивите и дълбоки творби на XX век.

Какво е „4’33″ и какво е значението му

Произведението „4’33″ (произнася се “четири минути и тридесет и три секунди“) е произведение, което се състои от тишина. По-точно това е произведение от три части, в което изпълнителят седи на инструмента, без да докосва клавишите, струните или бутоните. В продължение на четири минути и 33 секунди не се случва нищо. Нито един акорд. Нито една мелодия. Само тишина.

Но това е само на пръв поглед. Защото в залата през това време се чува шумолене на дрехи, кашляне на публиката, скърцане на столове, звуци от улицата, дишане, напрегнато очакване. Това, според замисъла на Кейдж, е самата същност на произведението.

Самият автор казва: „Тишината не е отсъствие на звук. То е просто различен начин на слушане.“ Известна е идеята на Кейдж, че тишината не съществува в природата – дори в изолираните пространства можем да чуем ударите на сърцето си, дишането и шума в ушите. Следователно всяко възприемане на звук вече е музика, ако слушателят е готов да го възприеме като такава.

Първата постановка на „4’33″

Премиерата на пиесата „4’33″ е на 29-ти август 1952 г. в град Уудсток, Ню Йорк, в концертната зала “Маверик“. Изпълнител е пианистът Дейвид Тюдор. Той излязъл на сцената, седнал на инструмента си, затворил капака на клавишите – и замръзнал. Всяка част от произведението започва със затваряне на капака и завършва с отварянето му. Между тях – пълна тишина.

Реакцията на публиката е нееднозначна. Някои се спогледат объркано, други се разсмиват нервно, а трети започват да се вслушват внимателно във всички звуци в залата. Мнозина приемат това като провокация и дори подигравка. Десетилетия по-късно обаче „4’33“ се превърна в признато произведение на концептуалното изкуство.

Защо това се приема за музика?

Критици и слушатели от години спорят дали музиката без звук може да се счита за музика? Джон Кейдж дава ясен отговор: музика е не само това, което се свири на инструментите, но и всяко преживяване на съзнателно слушане

Вдъхновен от източната философия и особено от дзен-будизма, Кейдж смята, че композиторът не е автор, а посредник. Той не трябва да налага емоции и смисъл на слушателя, а само да създава условия за възприемане на света такъв, какъвто е.

По времето, когато композира „4’33″, Джон Кейдж вече експериментира с нестандартни форми: пише музика за „препарирано пиано“, използва случайни последователности от звуци и елементи на случайност. Интересът му към шума, паузата и тишината е естествено продължение на тези търсения.

Изпълнението на тишината също е изкуство

В концертните зали по света „4’33″ се изпълнява от симфонични оркестри, камерни ансамбли и соло музиканти. Всички те излизат на сцената, сядат с инструментите си, поставят таймер и… тишина. И въпреки че изглежда просто, всъщност изпълнението на това „нищо“ е изключително трудно.

Изисква се изключителна издръжливост, дисциплина и абсолютен контрол над тялото. Всяко неловко дишане или движение може да „развали“ тишината. Музикантите трябва да се борят с вътрешния импулс да свирят, с вълнението и вниманието на публиката.

Освен това всяка зала звучи различно. В една от тях се чуват дъждовни капки по покрива. В друга се чуват стъпките на минувачите зад прозореца. Именно тези различия правят всяко изпълнение уникално. Но най-интересното е, че „4’33″ е произведение, в което публиката се превръща в съавтор, защото тя е тази, която изпълва пространството със звуци.

Влиянието върху съвременното изкуство

Произведението „4’33″ оказва влияние далеч отвъд академичната музика. Творбата се превръща в символ на концептуалното изкуство, в което идеята е по-важна от формата. Тя предвещава появата на саунд арт, работещ с тишината във филми, пърформанси и дори в архитектурата.

Композитори, режисьори и художници започнаха да експериментират с паузите, тишината и празнотата. Тишината се превърна в инструмент за изразяване, в начин да се привлече вниманието към самия факт на възприемане.

Защо „4’33“ е актуален и днес

В епохата на постоянния шум – известия, подкастове, новини, музика на заден план – идеята да седнем за 4 минути и 33 секунди в тишина изглежда почти радикална. Това е упражнение за съсредоточаване, забавяне и чисто възприятие.

„4’33″ се превърна не само в музикално произведение, но и в практика за осъзнатост. То ни приканва не само да слушаме, но и да чуваме. Да забележим, че зад привидната тишина се крие цял един свят.

През XXI век „4’33″ се изпълнява не само на сцените, но и в слушалките – някои хора включват записа, за да се концентрират. Други организират флашмобове, при които хората мълчат заедно в продължение на 4 минути и 33 секунди по улиците, в метрото, в офисите. Кейдж е създал произведение, което никога не остарява, защото е винаги актуално – във всяка среда и за всеки човек.