Прочетох историята в ChatGPT на приятеля ми и това сложи край на връзката ни

Тази статия е базирана на разказа на Линдзи Хол — писател и консултант по връзки с обществеността, която споделя личната си история за това как изкуственият интелект се е превърнал в неочакван катализатор за края на нейната връзка.

Откритието: Една вечер, която промени всичко

Линдзи Хол работила до късно в дома на тогавашния си приятел, когато взела лаптопа му, за да довърши служебен имейл чрез ChatGPT. Когато отворила приложението, вниманието ѝ било привлечено от хронологията на чатовете вляво, където видяла заглавие, което гласяло: „Проблеми във връзката и несигурност“.

Докато партньорът ѝ спял буквално на рамото ѝ, тя започнала да прелиства историята на разговорите. Линдзи знаела, че той има известни резерви относно факта, че тя отглежда три котки, и смятала, че това е основният конфликт помежду им. Тя също така била наясно, че той не одобрява напълно миналото ѝ — период, в който е живяла в бус като номад и е водила по-натурален, „хипи“ начин на живот. Тя обаче не подозирала колко дълбока е била неговата неприязън към тези аспекти от живота ѝ.

Жестоката истина през очите на AI

Чатът се оказал много по-негативен и осъдителен, отколкото Линдзи си представяла, граничейки с пълно очерняне на личността ѝ. Тя била напълно изненадана от коментарите му относно нейното физическо привличане. Най-болезнените думи, които тя не успяла да превъзмогне, били: „Просто не се гордея с нея… Просто не се гордея с нея“.

В отговор на тези терзания, ChatGPT на практика посъветвал мъжа да обмисли прекратяване на връзката. Линдзи отбелязва, че не обвинява софтуера за този отговор, предвид подадената му информация. Историята на чата започвала с въпроса „Трябва ли да съм влюбен след три месеца и половина?“, а по времето, когато тя го прочела, двамата излизали от пет месеца. Хол описва преживяването да видиш такъв нефилтриран поглед върху себе си през очите на някого, на когото държиш, като изключително травмиращо.

Опитът за спасение и неизбежният край

Първоначалната ѝ реакция била да напусне дома му, докато той още спял. В два часа през нощта той се появил на прага ѝ, търсейки обяснение, а когато тя му признала какво е прочела, той веднага разбрал за какво става въпрос. Мъжът се извинил многократно и твърдял, че не е мислил сериозно всичко написано, а просто е „премислял“ гласно пред чатбота.

Въпреки че двамата останали заедно още два или три месеца и Линдзи искрено се опитвала да преодолее прочетеното, тя споделя, че след този момент всичко се е променило безвъзвратно.

Проблемът с „емоционалното аутсорсване“ към AI

Линдзи Хол изразява сериозни опасения относно използването на AI като емоционален отдушник:

• Тя прави ясна разлика между използването на технологията за работа и натоварването ѝ с лични емоционални нужди.
• Още в началото на връзката тя подозирала, че той използва ChatGPT, защото някои от съобщенията му към нея звучали твърде формално, студено и роботизирано.
• Когато го попитала какво го кара да иска да бъде с нея, отговорът му бил толкова дистанциран, че тя се почувствала отблъсната от липсата на автентичност.
• Според нея това е опит за „аутсорсване“ на емоционалното мислене към езиков модел.

Хол се притеснява, че чатботовете могат да създадат затворена верига от потвърждения, като просто казват на потребителя това, което той иска да чуе. Тъй като нейният бивш партньор е подавал само негативна информация за нея, логичният извод на алгоритъма е бил, че трябва да я напусне — нещо, което според нея той подсъзнателно е искал да чуе.

Общественият дебат и липсата на съжаление

След като публикува есето си в Substack, Линдзи се сблъсква с вълна от реакции, които провокират широк дебат за ролята на AI в съвременните отношения:

• Критика от „маносферата“: Много мъже я обвиняват в нахлуване в личното пространство на партньора ѝ, което тя признава за вярно.
• Реакция на жените: Повечето жени коментират, че това не е мъж, който се съмнява в любовта си, а мъж, който едва я толерира.
• Дебатът за емоционалното здраве: Докато жените често смятат за „жалко“ използването на AI за такива цели, много мъже отговарят, че го правят, защото нямат с кого друг да говорят.

Линдзи признава, че терапията е скъпа и не винаги достъпна, което обяснява защо хората прибягват до AI, но настоява за критично мислене при подобна употреба. Тя не съжалява, че е прочела чата, защото вярва, че връзката им така или иначе е била обречена. Ако не беше разбрала истината тогава, тя вероятно щеше да остане много по-дълго, отколкото е трябвало, само за да стигне до същия резултат по-късно. Линдзи заключава, че макар да се надява това да не се случва на много хора, тя е убедена, че подобни ситуации ще стават все по-чести в бъдеще.