Психическият стрес нарушава мускулната функция и намалява контрола върху движенията

Стресът влияе не само на настроението и концентрацията, но и директно променя работата на мускулите. Ново проучване на американски учени показа, че по време на психически стрес мускулите получават по-малко кръв, а движенията стават по-малко прецизни. Ето защо в стресови ситуации е по-трудно за човек да извършва дори прости действия, които изискват точност и контрол.

Резултатите от изследването са публикувани в списание Journal of Applied Physiology.

Как мозъкът влияе на мускулите

Мускулите се нуждаят от постоянно кръвоснабдяване, за да доставят кислород и хранителни вещества, за да функционират правилно. Това е особено важно по време на статично натоварване, когато мускулът е напрегнат, но не се движи. Например, когато човек стиска здраво предмет в ръката си или държи инструмент дълго време.

В ежедневието си често съчетаваме физически и умствени дейности. Хирурзите, шофьорите, офис служителите, спортистите и военните трябва да поддържат прецизност в движенията си, докато вземат решения и работят под психологически натиск.

Ето защо учени от Университета на Оклахома решиха да изследват как когнитивният стрес променя кръвния поток в мускулите и контрола върху движенията.

Как е проведен експериментът

В проучването са участвали 30 здрави доброволци – 15 мъже и 15 жени.

Всеки участник е преминал през два отделни теста:

• изпълнение само на упражнението за стискане и натоварване на китката;
• изпълнение на същото упражнение едновременно със сложни математически изчисления.

Именно словесното броене се използва в науката като доказан начин за предизвикване на остър психически стрес.

По време на експеримента участниците са стискали дръжка с 5%, 10% и 20% от максималното си усилие. Изследователите измерили:

• кръвообращението в предмишницата;
• стабилността на приложената сила;
• кръвното налягане;
• нивото на тревожност.

Какво показват резултатите

Когато хората едновременно изпълнявали физическа задача и решавали сложни проблеми, кръвоносните съдове в предмишницата се свивали и притокът на кръв към мускулите ставал по-неефективен. Най-изразените промени се наблюдавали при много леко натоварване, когато силата на захвата била само 5–10% от максималната.

Освен това, при такива условия, за участниците било по-трудно да поддържат стабилно усилие. Ръката започнала да трепери повече, а движенията станали по-малко прецизни.

Защо се случва това?

По време на стрес се активира симпатиковата нервна система, представляваща същият механизъм, който задейства реакцията „бий се или бягай“. Тялото повишава кръвното налягане и променя тонуса на кръвоносните съдове.

В резултат на това малките мускули, отговорни за прецизните движения, получават по-малко кръв. Това затруднява поддържането на постоянно свиване. С други думи, когато мозъкът е претоварен, за тялото е по-трудно да извършва деликатна работа.

Разликите между мъжете и жените

Проучването установило, че влошаването на точността на движенията е приблизително еднакво при мъжете и жените. Промените в кръвния поток обаче са по-изразени при хората с по-ниска мускулна сила. Жените са по-склонни да попадат в тази група, защото средно имат по-ниска максимална сила на ръцете.

Какво е практическото значение?

Получените данни помагат да се обясни защо по време на стрес:

• ръцете треперят;
• по-трудно е да се пише;
• точността на работата с инструменти намалява;
• спортната техника се влошава;
• рискът от грешки в работата се увеличава.

Това е особено важно за хората, чиято професия изисква прецизни движения и висока концентрация.

Какво означава това за здравето?

Изследванията потвърждават, че психическият стрес има съвсем реални физиологични ефекти. Стресът не само създава чувство на дискомфорт, но и променя кръвообращението, функцията на кръвоносните съдове и способността на мускулите да функционират точно.

Ето защо техники за управление на стреса, като дихателни упражнения, кратки почивки, медитация и качествен сън, могат не само да подобрят емоционалното благополучие, но и да повишат физическата работоспособност. Според изследователите, по-доброто разбиране на взаимодействието между мозъка, кръвоносните съдове и мускулите ще помогне за създаването на ефективни стратегии за подобряване на точността на движенията в сложните и стресови условия.