Пясъчният щит: Прахът от Сахара намалява производството на слънчева енергия в Европа с до 46%

Преносът на големи количества прах от пустинята Сахара към Европа оказва значително въздействие върху климатичните процеси и възобновяемата енергия. В началото на март 2026 г. сателитните системи на Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство на САЩ (НАСА) засякоха гъсти прахови шлейфове, разпространяващи се от Средиземноморието до Швейцарските Алпи. Смесвайки се с атмосферната влага, частиците предизвикаха „мръсни дъждове“ в Испания, Франция и Обединеното кралство.

Механизмът, по който прахът влияе върху инфраструктурата, е подробно описан в ново проучване, публикувано в списание Solar Energy. Екип от учени е анализирал данните от сателитите на НАСА (MERRA-2 и MODIS) за периода от 2019 г. до 2024 г. Физиката на процеса е следната: издигайки се високо в атмосферата над Европа, праховите частици действат като кондензационни ядра за ледените кристали. В резултат на това се образуват специфични „прашни облаци с перлички“. Тези структури са силно отразяващи, като блокират голяма част от слънчевото лъчение, преди то да достигне земната повърхност.

Анализите на данни от слънчеви електроцентрали в Унгария показват конкретни цифри: в дни с висока концентрация на сахарски прах ефективността на фотоволтаичните панели спада с до 46%. За сравнение, в дните с ниска концентрация на прах тази стойност е 75% и повече. Изследователите отбелязват, че подобни интензивни емисии на прах през зимата са зачестили. Авторите обясняват това с по-сухите климатични условия в Северозападна Африка и промяната в розата на ветровете.