Раждането на Аз-а: науката в търсене на първата искра на човешкото съзнание

Сложните и коварни въпроси за детското развитие и нашата природа.

Неврологът от Тюбинген Джоел Фролих задава въпроса: „Кога за първи път избухва искрата на човешкото съзнание?“ Този въпрос е предизвикателен по няколко причини.

Първо, самото понятие за човешко съзнание е размито и трудно се дефинира за целите на подобни изследвания. Всички знаем, че притежаваме съзнание, но трудностите възникват, когато се опитаме да се откъснем от него и да разсъждаваме за него. Това е все едно да се опитваме да опишем обективно субективните преживявания – нелека задача дори за опитни учени.

Второ, както посочва неврологът Кристоф Кох, бебетата, независимо дали са родени или са в утробата, през повечето време спят. Но това не означава, че те са в безсъзнание. Сънят не е равнозначен на отсъствие на мисъл; той е просто откъсване от нормалното ниво на сетивно възприятие.

Фролих споделя мислите си за това как да подходим към този въпрос въз основа на скорошен научен обзор, на който е съавтор.

Дали съзнанието се появява непосредствено след раждането? Кога всъщността се появява? Изследванията все още не са дали ясен отговор и на този въпрос. Фролих казва, че анализите на мозъчната електрическа активност показват увеличаване на невронната сложност в ранния постнатален период, но той и колегите му са получили доказателства за обратното. Разбира се, не цялата сложност е функционална; част от нея вероятно представлява единствено безпорядък, който постепенно се подрежда. С други думи, не всичкото повишено усложняване на мозъчната дейност, регистрирано от изследванията, непременно отразява развитието на способностите за осъзнаване. И дори тези протяжни разсъждения са още една задънена улица.

Скептицитесе съмняват, че новородените имат съзнание, като се позовават на невъзможността да имаш „аз“ в ранна детска възраст: как може едно малко дете да има представа за собственото си „аз“? Но това е смесване на понятия. Наличието на опит не изисква непременно съществуването на „аз“, т.е. на личност. Като възрастни ние често губим себе си, когато сме потопени в нещо, независимо дали става дума за дълбоко творческо вдъхновение, музика, упражнения, работа или интимност. Подобни състояния, лишени от „аз-а“, се случват и по време на медитация. Да се твърди, че това са състояния, лишени от съзнание, е абсурдно. Съзнанието не се нуждае непременно от Аз-а.

Фролих предлага да се счита, че раждането е особено събитие – един вид „запалване“ на съзнанието, необходимо за адаптиране към новата следродилна среда.

Ако приемем, че съзнанието служи за практически цели и не е просто страничен продукт на мозъка, има основание да смятаме, че то възниква именно при раждането. Новороденото напуска безопасната среда на майчината утроба и нуждата на тялото от автономно съществуване може да предизвика нуждата от съзнание и субективен опит.

Способността на новородените да формират очаквания за заобикалящия ги свят може да е доказателство, че съзнанието се появява още при раждането. Някои невробиолози, като Анил Сет, се придържат към концепцията за „прогнозиращо кодиране“ на съзнанието. Според този възглед съзнанието не се поражда просто от потока сетивни данни, постъпващи в нашия мозък, а по-скоро от нашите заключения за заобикалящата ни действителност. Тези изводи се основават както на новата сензорна информация, така и на предварителните ни представи за функционирането на света.

А може ли плодът да бъде по някакъв начин съзнателен до третото тримесечие на бременността, докато е откъснат от външния свят и дори от собственото си тяло? Трудно е да си представим какво би било да съществуваш като ново съзнание, което никога не е виждало, чувало, докосвало или вкусвало нищо. До третия триместър плодът вероятно е в състояние, близко до дълбокия сън.

Неотдавнашни проучвания показаха, че бебетата, на които е била приложена спинална анестезия, която блокира повечето телесни усещания, са имали мозъчна активност, подобна на тази по време на сън. Това предполага, че нероденият плод, който е в по-ранен стадий на развитие, е още по-неспособен да поддържа съзнание без приток на сетивни сигнали. Освен това заобикалящата плода в утробата среда с нейните успокояващи химически вещества потиска будното състояние дори след като сетивната информация започне да навлиза в кората на главния мозък през третото тримесечие на бременността.

Ако съзнанието все пак се появи преди 24-ата седмица, то вероятно ще бъде не това, което обикновено имаме предвид, а онова, което философи като Томас Мецингер наричат „безсъдържателно съзнание“: без постъпващи усещания, които да структурират хода на времето или да очертават пространството. В подобна ситуация всичко изглежда безтелесно, безвремево и празно.

Като цяло, въз основа на наличните доказателства, Фролих предполага, че съзнанието се появява постепенно, започвайки около момента на раждането. Но отново се сблъскваме с трудността да определим самото понятие.

Съществува ли приемственост между съзнанието на човек сега – в днешния ден, и съзнанието му шест месеца преди раждането? Ако през третия месец на бременността няма съзнание, тогава какво е съзнанието и как се появява в човешкото същество? Може ли изобщо да съществува биологичен човек без съзнание? Науката все още има да извърви дълъг път, за да разреши тази дилема. Но както виждаме тези въпроси активно се разглеждат и изучават. Те могат да окажат голямо влияние върху абортите и още много други.