Разкрити чрез дигиталните си следи: как две българки, шпионирали за Русия, бяха идентифицирани от BBC

Две българки, част от разобличена руска шпионска мрежа, бяха разпознати и публично назовани за пръв път след разследване на BBC. Разкритието е не просто журналистически успех – то е учебникарски пример за това как социалните мрежи, корпоративните платформи и непредпазливо поведение в интернет могат да издадат дори най-добре замаскираните участници в разузнавателни операции.

Цветелина Генчева и Цветанка Дончева са имената, които стояха зад мистериозните „Цветка“ и „Цвети“, споменавани по време на делото в Лондон срещу шестима други българи, вече осъдени за шпионаж в полза на Русия. Разследването показва как технологията не само е била оръжие в ръцете на мрежата, но и инструмент за нейното разкриване.

Цветелина Генчева: авиацията като вход към дигиталното шпиониране

Цветелина Генчева, базирана в София, използвала достъпа си до авиационна информационна система, за да проследява целите на шпионската мрежа – предимно журналисти, разследващи Кремъл и руската намеса в Европа. Според BBC тя е използвала Amadeus – софтуерна платформа, която се използва масово в световната авиационна индустрия за резервации и достъп до подробности за полети и пътници.

На открит твърд диск, конфискуван от лидера на мрежата Орлин Русев, е намерена разпечатка на данни от Amadeus. Това директно свързва Генчева с операцията – не само чрез техническия инструмент, но и чрез нейните умения, изрично посочени в LinkedIn профила ѝ, където тя демонстрира „професионално владеене“ на софтуера.

Генчева е взаимодействала с другите шпиони чрез затворени чат групи в социални мрежи и комуникационни приложения. През тези канали е координирала полети, следила е хора като журналиста Христо Грозев, и е участвала в операция срещу Роман Доброхотов в Берлин – включително наблюдение на пинове и пароли на телефоните на мишените.

Въпреки че тя твърди, че не владее добре английски, в LinkedIn тя фигурира с профил на англоезично образование и работен опит в международни агенции. Това несъответствие също е част от цифровите противоречия, които подпомогнаха нейното разпознаване.

След като BBC се свързва с нея по телефон, Генчева затваря, а по-късно чрез писмо заявява, че „не желае да коментира случая“. Междувременно променя имената си в социалните мрежи Facebook и LinkedIn – но в дигиталния свят „следите“ никога не изчезват напълно.

Цветанка Дончева: Facebook, TikTok и камера насочена към дома на журналист

Докато Генчева борави с професионален софтуер, Цветанка Дончева действа в по-буквалното измерение на наблюдението – но пак с помощта на технологии. Тя живее във Виена и е наблюдавала директно жилището на Христо Грозев, като е монтирала камера от срещуположен апартамент, използван от мрежата за следене.

Още по-показателно е, че Дончева е публикувала многобройни снимки и статуси във Facebook – включително селфи с тениска с лика на Владимир Путин.

През 2022 и 2023 г. тя продължава с такива постове, включително коментари, че „не само в Русия жените искат да имат дете от Путин“, последвано от емотикон с облизване.

Журналистите от BBC, използвайки изображения от профилите ѝ, съчетани с наблюдения на улицата и камери за наблюдение, потвърждават, че жената, която отрича да е Дончева, всъщност носи същия син анцуг, очила и кейс за телефон, каквито тя е публикувала онлайн. Само 20 минути след срещата с екипа на BBC, тя влиза в жилището, регистрирано на нейно име.

Но наблюдението не е било само срещу Грозев. Дончева е снимала офиса на Анна Талхамер, разследващ журналист и главен редактор на списание Profil. Според Талхамер, Дончева се е настанила в рибен ресторант срещу редакцията и е чакала с часове, наблюдавайки входа.

„Много хубаво заведение, между другото – препоръчвам го. Тя се оплакваше, че е скъпо и че ѝ трябват още пари. И ги получи,“ разказва с ирония Талхамер.

По австрийските съдебни документи, Дончева е „силно заподозряна“ в разузнавателна дейност срещу страната. Твърди, че е действала по искане на своя приятелка от мрежата – Ваня Габерова, и че първоначално е била убедена, че става дума за студентски проект или инициатива на Интерпол. Австрийските служби обаче определят подобно обяснение като „неразбираемо“ и „крайно съмнително“.

Шпионите и дигиталните им грешки

Ключова роля в разследването изиграва достъпът на британските служби до над 80 000 съобщения в Telegram между ръководителя Орлин Русев и неговия координатор Ян Маршалек – бивш изпълнителен директор на Wirecard, който сега е в Русия и се счита за актив на руското разузнаване.

Тези съобщения включват не само оперативна координация, но и обсъждания за евентуално отвличане и елиминиране на журналисти – включително Грозев и Доброхотов. Шпионите дори са проследявали украински войници, трениращи в бази в Германия, по поръчка на Москва.

Разследването на BBC, осъществено чрез открито разузнаване (OSINT), комбинира анализ на публични профили, корпоративни регистри, метаданни, визуално съвпадение на облекло и принадлежности, както и проследяване на цифрови отпечатъци в платформи като LinkedIn, Facebook, Instagram, TikTok и Telegram. Именно тази методология показва как дигиталният свят предоставя инструменти както на разузнавачите, така и на разследващите журналисти.

Генчева и Дончева в момента са на свобода – първата в София, втората във Виена. Дончева е освободена от австрийски съд, който намира, че „няма риск от бягство“ поради „социална интеграция“ и грижи за майка ѝ. За Талхамер и други мишени това решение е необяснимо: „Може би не бива да се вярва на всяка дума, казана от шпионин“, казва тя.