Разкрит е механизмът на образуване на най-голямата гравитационна аномалия на Земята

Международен екип от изследователи публикува в списание Geophysical Research Letters резултатите от изследването на минимума на геоида в Индийския океан (The Indian Ocean Geoid Low – IOGL) – най-голямата гравитационна аномалия на Земята. Според най-новите данни тази аномалия се е образувала в резултат на геоложки процеси, започнали преди около 140 милиона години.

IOGL е област, в която повърхността на океана се спуска на 106 метра под околните райони и гравитационната сила тук е по-слаба, отколкото където и да е другаде на планетата. Дълго време точните причини за това явление оставаха неясни.

Ново изследване, основано на компютърно моделиране и анализ на сеизмични данни, свързва образуването на аномалията с древни процеси на конвекция на мантията. Учените установиха, че африканският суперплум – широкомащабно издигане на горещ материал от дълбините на земната мантия – е изиграл ключова роля за формирането на IOGL.

Изследователите установиха, че под Индийския океан се намират „аномалии с ниска плътност“ – региони, съдържащи по-лек материал в горната и средната част на мантията. Този по-малко плътен материал от африканския суперплум се издига на повърхността, като се простира от 300 до почти 900 км под океанското дъно. Дефицитът на маса в мантията е причината за отслабването на гравитацията на повърхността.

Образуването на тази аномалия е свързано и с тектонската история на региона. Преди около 140 милиона години Индийският субконтинент е бил отделен от Азия от древния океан Тетис. С придвижването на Индия на север океанските плочи започват да потъват в мантията в процес на субдукция. Това тектонско изместване, съчетано с динамичните сили на африканската суперплоча, постепенно оформя уникалния геоложки ландшафт на региона.

Извършеното моделиране проследява активността на мантията в продължение на милиони години, като демонстрира влиянието на движението на плочите и мантийната конвекция върху формирането на IOGL. Резултатите показват, че разпределението на масите под повърхността на Земята е неравномерно, което води до вариации в морското равнище и гравитацията в различните региони на планетата.

Тази научна работа има значителен принос към разбирането на дълбоките геоложки процеси, протичащи в земната мантия, и тяхното влияние върху гравитационното поле на планетата. Изследването показва как древните геоложки събития продължават да влияят върху съвременните характеристики на Земята, включително върху разпределението на гравитацията на нейната повърхност.