Разработчик демонстрира рансъмуер сценарий, насочен към индустриална система

Опитите за атаки към индустриални контролни системи не са рядкост, но тези от тях, които са успешни вероятно се броят на пръстите на едната ръка. Те обаче зачестяват. За последно успешни атаки към критична инфраструктура бяха проведени в края на миналата година и през 2015г., когато бяха атакувани мрежите на украинската енергийна компания. За разлика от втория, първия инцидент показа заплахата от една успешно проведена атака, след като стотици домове останаха без ток през зимата. Знаем също така и за Stuxnet, сложна и поетапна кибероперация, отнела на американските и израелски военни хакери години на подготовка, но оказала се успешна в осуетяването на програмата на Иран по обогатяване на уран.

Специалисти от различни сектори вещаят зловещи сценарии, които може да нарушат работата на електроцентрали, язовирни стени, електропреносните мрежи, атомни централи. За щастие, това засега си остава просто мрачен сценарий. Причината за това да има толкова малко успешни атаки към критична инфраструктура може би и се крие в спецификата в работата на индустриалните системи и контролни операции (работата по Stuxnet например е отнела години), но те са реална възможност. Това бе демонстрирано наскоро от разработчик по сигурността.

Независим специалист по сигурността наскоро показа как злоумишленик може да достави зловреден код към PLC контролер и да поеме контрол над критично важен обект, искайки откуп за пускането му. Дейвид Формби, докторант от Технологическия университет на Джорджия демонстрира по време на конференцията RSA 2017 успешното заразяване с рансъмуер на програмируем логически контролер (programmable logic controller, PLC). Той споделя виждането си, че тези малки компютри, които служат за контрол на важни процеси и системи и понякога са свързани с Интернет, често са зле защитени от пробив. Така например той открил, че 1500 от тези PLC компютри са лесно достъпни онлайн, предава PC World.

Формби смята, че възможността един хакер да получи достъп до индустриална контролна система и да я задържи заложник може да е особено привлекателна идея. „Той може да заплаши да разруши безвъзвратно това твърде чувствително оборудване. Така например един поправката на трансформатор в електростанция може да отнеме месеци. В идеалния случай, мрежите на PLC системите трябва да бъдат капсулирани или напълно изолирани от Интернет. Но често те са свързани с други компютри, които са постоянно онлайн. А понякога са и достъпни от трети страни, които например са наети да осъществяват отдалечена поддръжка“, заявява Формби. Освен това, допълва той, тези системи често са остарели и не са създадени с мисъл за предпазване от заплахи идващи онлайн.

За да онагледи предупрежденията си, Формби изгражда модел на пречиствателна станция на вода, свързана с реален PLC, който контролира потока на вода и хлор в контейнер. За период от около месец, той подготвя атака, която да имитира искането на откуп от операторите на обекта, при която атакуващата страна взема контрол над контролерите и заплашва, че ако не му бъде платена исканата сума, той ще замърси водата с прекалено голямо количество хлор, което ще направи водата опасна за пиене. Той успява освен това да излъже околните сензори, които следят качеството на водата, че в контейнерите има в действителност чиста вода. Все пак, Формби уточнява, че днешните пречиствателни системи са далеч по-сложни от неговия модел. Проблемът е, че зле обезопасените PLC контроли са разпространени в широк кръг от индустрии, в това число в газодобивната, петролната и в производството.