Разработчиците на Windows 95 не са имали време да създадат собствен инсталатор на операционната система

Създаването на инсталатора на Windows 95 беше истинско главоболие за разработчиците на операционната система, каза Реймънд Чен, ветеран от Microsoft, работил в отдела за разработка на Windows повече от 30 години. Окончателният инсталатор беше хибрид от три операционни системи, тъй като използването само на технологията Win32 би било твърде обременително за потребителите.

Първият етап от инсталацията на Windows 95 беше DOS програма, която стартираше „миниатюрна“ версия на Windows 3.1, която управляваше следващия етап. Вторият етап стартираше пълна 16-битова Windows програма, която обработваше по-голямата част от инсталацията. Този 16-битов код се използваше и в случаите, когато инсталацията се изпълнява от средата Windows 3.1 или от друг екземпляр на Windows 95.

„Някои хора питат дали би било възможно с помощта на версия MS-DOS и Windows 3.1 да се инсталира миниатюрен Windows 95, вместо миниатюрен Windows 3.1. Това би им позволило да вършат по-голямата част от работата си в пълноценна 32-битова операционна система и да се възползват от новите функции на Windows 95“ — каза Реймънд Чен.

Решението с орязаната версия на Windows 95 е технически осъществимо, но трудно за изпълнение, признава той. Първо, това би изисквало създаването на урязана версия на Windows 95 единствено за процеса на инсталиране, но проектът за Windows 95 вече значително изоставаше от графика и ръководството „веднага“ отхвърли тази идея. Второ, Microsoft вече имаше добре установена и поддържана мини-версия на Windows 3.1, която можеше да бъде адаптирана за създаване на инсталатор за новата операционна система.

Архивът „Mini.cab“, включен в инсталационния диск на Windows 95, е имал първоначален размер от 441 905 байта и разопакован размер от 815 307 байта. Мини версия на Windows 95 може да се побере само на две дискети и това би било напълно осъществимо, въпреки дублирането на кода и допълнителната сложност, според Реймънд Чен. Това обаче би компрометирало потребителското изживяване: мини инсталаторът на Win9x би изисквал поне две рестартирания на системата, докато отделът за разработка е следвал политиката на „само едно рестартиране„. В крайна сметка мини-версията на Windows 3.1 се е оказала най-доброто решение.