Революция в кодирането: Многоагентният изкуствен интелект на Antrophic създава автономно уебсайтове и приложения

Antrophic е разработил многоагентна система, която позволява на Claude автономно да създава сложни интерфейси и цялостни приложения. Архитектурата включва планиращо устройство, генератор и оценител, който тества интерфейса и оценява дизайна, оригиналността и функционалността. При експериментите системата трансформира уеб сайт на музей в интерактивно 3D пространство, създаде работещ прототип на 2D игра и разработи цифрова звукова станция. Разработката отнема само няколко часа.

По време на изследването служителят на компанията Притхви Раджасекаран се е фокусирал върху две предизвикателства: създаване на качествен дизайн на интерфейса и разработване на цялостни офлайн приложения. Преди това методите, основани на прости итерации и подходи, базирани на инструментални подходи, показваха повишаване на производителността, но достигаха своя лимит при сложните дълготрайни задачи.

Освен това изследователите се сблъскаха с две предизвикателства при разработването на агентите. Първото беше „безпокойството за контекста“. Изкуственият интелект бързаше да изпълни задачата при запълването на контекстния прозорец, което намаляваше качеството на резултата. Второто е било „пристрастие към самооценката“: агентите са имали склонност да надценяват работата си, като преждевременно обявяват проекта за завършен или пропускат недостатъците.

Решението е многоагентна система, вдъхновена от генеративно-адверсалните невронни мрежи. Нейната архитектура е изградена от три агента – планиращ, генериращ и оценяващ. Планиращият превръща обикновената потребителска заявка в пълна продуктова спецификация, генераторът поетапно имплементира функциите и създава интерфейсите и кода, а оценителят ги тества за коректност, използваемост и съответствие с критериите за качество на дизайна, оригиналност, майсторство и функционалност, включително тестване на интерфейса и API с Playwright. Това разделение на ролите преодолява проблемите на субективното оценяване и прекалено положителните оценки на собствената работа на генератора.

По време на експериментите Claude създаде страници с цялостен визуален дизайн, премислена типография, последователна цветова схема и уникални елементи, вместо обичайните шаблони с един размер за всички. В продължение на 5-15 итерации (до 4 часа работа) резултатите се подобриха значително – по думите на автора на статията моделът е направил „творчески скокове“.

Така например първоначалната версия на уеб сайта за музея на изкуствата представляваше обикновена целева страница с основно оформление. След няколко кръга на обратна връзка от агента-оценител Claude трансформира сайта в интерактивно 3D пространство с виртуални стаи, където произведенията на изкуството са поставени по стените, а навигацията между стаите е през вратите вместо стандартното скролиране.

Подходът е мащабиран за създаване на пълноценни приложения. Например в един експеримент агентът създава 2D ретро игра. След няколко итерации интерфейсът става удобен за ползване, а играта – интерактивна. В друг проект Claude разработва цифрова аудио работна станция (DAW), където генераторът създава мелодията, барабаните и редактора на миксера, а оценителят идентифицира грешките и недостатъците на всеки етап. Пълният цикъл на създаване на DAW отне около четири часа от времето за работа на автономния модел и струваше $124.

Резултатите показаха, че с подобна система е възможно почти автономно създаване на сложни програми и интерфейси, с висока степен на контрол на качеството и творчески вариации. В същото време възможностите за усъвършенстване остават широки: бъдещите версии на моделите обещават още по-голяма автономност, възможност за решаване на сложни проблеми и създаване на оригинални решения в областта на разработването на софтуер с помощта на изкуствен интелект.