Река Ефрат пресъхва: защо това се смята за знак за края на света

Река Ефрат, която в Библията се споменава като един от предвестниците на Армагедон, наистина пресъхва. И сателитните снимки на НАСА го потвърждават. Само че не става дума за „чашите на Божия гняв“, а за съвсем земни неща: климатът се променя, в горното течение се строят язовири, а подпочвените води се изпомпват безконтролно. Събитията, които се възприемат като признаци за края на света, обикновено имат съвсем измерими причини.

Ефрат: люлката на цивилизацията на ръба на изчезването

Ефрат е една от най-старите и важни реки в Западна Азия. Реката води началото си от Турция, преминава през Сирия и Ирак и се влива в Персийския залив, като се съединява с Тигър. Именно между тези две реки се заражда древна Месопотамия – област, често наричана „люлка на цивилизацията“. Тук се появяват първите земеделски общества, първите градове и първият писмен език.

Исторически 85% от нуждите на сирийското земеделие от вода са били покрити от Ефрат. Хората са използвали реката в продължение на хиляди години за пиене, напояване на полетата и отглеждане на добитък. Не е изненадващо, че Ефрат се споменава многократно в Библията, както като една от реките в Едемската градина, така и като ключов елемент в Книгата Откровение.

Какво разкриха сателитите на НАСА за загубата на вода в Ефрат

Изследователите са наблюдавали басейните на реките Тигър и Ефрат – включващи райони в Турция, Сирия, Ирак и Иран – и са установили, че между 2003 и 2009 г. регионът е изгубил 144 кубични километра прясна вода. Това е приблизително обемът на Мъртво море – цяло море просто е изчезнало за шест години.

Данните са получени от сателитната мисия GRACE (Gravity Recovery and Climate Experiment) – двойка инструменти, които измерват промените в земната гравитация и помагат за проследяване на запасите от прясна вода. Когато водата намалява или се увеличава в даден регион, масата се променя, а оттам и гравитационната сила. Въз основа на тези колебания учените възстановяват картината на водните запаси на планетата.

Хидрологът Джей Фамилиети от Калифорнийския университет, Ървайн, отбелязва, че „басейните на Тигър и Ефрат показват тревожен темп на намаляване на общите водни запаси“ и са на второ място по скорост на загуба на подземни води в света – след Индия. Изследователите приписват около 60% от всички загуби на изпомпването на подземни води от подземните резервоари.

Представете си подземните води като спестовна сметка: можете да изтеглите пари, когато имате нужда от тях, но ако не ги попълвате, рано или късно няма да остане нищо. Това е сравнението, използвано от един от съавторите на изследването, Мат Родел от центъра „Годард“ на НАСА.

Климатът, язовирите и войната: трите причини за бедствието на Ефрат

Изпомпването на вода не е единствената причина за пресъхването на река Ефрат. Климатичните промени засягат региона все по-силно. Температурите в Североизточна Сирия са се повишили с 1 °C в сравнение с преди един век, а средните валежи са намалели с 18 милиметра на месец за същия период. По-високите температури увеличават изпарението, а сушите стават все по-дълги, поради което реките и езерата все повече изчезват в целия свят.

Турският проект GAP е друг силен фактор. Проектът „Югоизточен Анадол“ (GAP) включва изграждането на 22 язовира и 19 водноелектрически централи на реките Тигър и Ефрат. Макар че проектът обещава икономически ползи за Турция, въздействието му върху държавите надолу по течението е огромно и силно противоречиво. Само язовирът „Ататюрк“ и свързаните с него проекти за напояване вече са намалили дебита на Ефрат с около една трета.

Гражданската война в Сирия разруши водната инфраструктура и направи невъзможно нормалното управление на водите в региона.

Ефрат може да пресъхне напълно до 2040 г.

Министерството на водните ресурси на Ирак предупреди, че реката може напълно да пресъхне до 2040 г. Последствията вече се усещат. В иракския район Фалуджа някои фермери са загубили 90% от реколтата си от пшеница поради недостиг на вода. В Сирия реколтата от пшеница е спаднала със 75% от 2011 г. насам, което доведе до сериозен недостиг на храна за населението в селските райони.

В допълнение към селското стопанство страда и здравето на хората. Липсата на прясна вода бързо се превръща в санитарен проблем: епидемията от холера в Сирия в края на 2022 г. е пряко свързана с лошия достъп до чиста вода и използването на замърсени речни източници.

Какво общо имат Библията, Армагедон и пресъхването на река Ефрат?

В Откровение 16 на Йоан Богослов река Ефрат играе важна роля в последните дни на земята. Ангелите започват да изливат седемте чаши на Божия гняв върху Земята – едно от последните събития преди последната битка между Доброто и Злото. Според текста шестият ангел излива купата на Божия гняв върху голямата река Ефрат и тя пресъхва, отваряйки пътя на царете от Изтока.

Ако погледнем на това рационално и през вековете, какво ще видим? Защо пресъхването на тази конкретна река е било толкова страшно за автора на Откровение? През I в. пр. н. е. Ефрат става граница между Римската и Партската империя в Близкия изток и остава такава до III в. от н. е. Реката служи за граница между Римската и Партската империя в Близкия изток. През римския период реката служи като истинска отбранителна линия, особено след поражението на Крас в битката при Карея през 53 г. пр.н.е. Пресъхването на реката би означавало изчезване на тази преграда и нашествие от Изток. Така че по същество страхът от пресъхването на Ефрат е бил преди всичко страх от реално военно нашествие, облечено в религиозни образи.

И още една важна подробност: същият фрагмент от Откровението описва как моретата се превръщат в кръв, всички морски обитатели умират, хората биват изгаряни от слънцето, а на земята пада град с тежестта на дете. Но чакайте малко, не се ли случва нещо подобно? В края на краищата човек може да тълкува думите и събитията по различни начини: може да привежда научни аргументи, за да ги опровергае, или да прави паралели. Дори Исак Нютон се е опитал да изчисли края на света по библейските текстове.

Пресъхването на Ефрат може да се разглежда като мистичен знак или като следствие от разбираеми и измерими процеси. Така или иначе, около 60 милиона души зависят директно от Ефрат, което прави реката критична за стабилността на целия регион. А нуждите на Ирак от вода възлизат на 53 милиарда кубически метра годишно – и дефицитът може да нарасне до 80%.

И тази картина е модел на това, което предстои на десетки други реки по света. Както посочва хидрологът Фамилиети, Близкият изток поначало не разполага с големи водни запаси, а изменението на климата само влошава ситуацията: сухите райони стават още по-сухи. Това е наистина тревожно.

Ние от Kaldata следим с повишено внимание пресечните точки между технологиите, научните изследвания на NASA и глобалните екологични процеси. Пресъхването на река Ефрат е ясен сигнал, че климатичната криза вече не е просто прогноза за далечното бъдеще, а сурова реалност с огромно геополитическо значение. В нашия портал ще продължим да ви информираме за най-важните научни открития и анализи, които разкриват как човешката дейност трансформира лицето на планетата.