„Росатом“ започна тестването на ново поколение ядрено гориво

„Росатом“ започна проверката на неутронно-физичните характеристики на реактора ВВЕР-С с МОКС-гориво. Този 600-мегаватов водно-воден реактор използва спектрален контрол за рециклиране на отработеното гориво и намаляване на радиоактивните отпадъци. Първите два такива блока се планира да бъдат построени в Колската АЕЦ-2 до 2035 г., което ще бъде важна стъпка в развитието на затворения ядрен горивен цикъл.

Институтът „Лейпунски“ проведе контролен физически старт на критичната инсталация за изследване на МОКС горивото в реактора ВВЕР-С. МОКС-горивото се състои от плутоний, извлечен от отработено гориво плюс обеднен уран. По същество реакторът рециклира материалите, които иначе се считат за отпадъци. Този подход спомага за затваряне на ядрения горивен цикъл и намаляване на радиоактивните отпадъци.

Тестовете се провеждат в експерименталното съоръжение БФС-1 – уникална база за изследвания в областта на физиката на реакторите с бързи неутрони, оптимизацията на активната зона и затворения горивен цикъл.

ВВЕР-С е водно-воден реактор с мощност 600 MW. Водата в него изпълнява две функции: охлажда горивото и забавя неутроните, като повишава ефективността на реакцията. За разлика от традиционните реактори, при които скоростта на реакцията се контролира с помощта на бор, ВВЕР-С използва механична система за спектрален контрол. Тя променя съотношението между водата и уран-238, като благоприятства образуването на плутоний – допълнително гориво за поддържане на верижната реакция.

Първите два реактора от типа ВВЕР-С се планира да бъдат изградени в Колската АЕЦ-2 в Мурманска област. Строителството е планирано да започне през 2028 г., а пускането в експлоатация се очаква да стане през 2035 г.

Реакторите на делене, като ВВЕР-С, са в състояние да отговорят на нарастващото световно търсене на енергия поради високата горивна ефективност и ниските въглеродни емисии. „Росатом“ възнамерява да въведе затворен горивен цикъл – да преработва облъченото гориво, като извлича полезните материали (уран, плутоний) и свежда до минимум количеството радиоактивни отпадъци за депониране. Това ще подобри безопасността, ще намали рисковете за околната среда и ще позволи повторното използване на ценните суровини.