Рояк от миниатюрни кораби може да достигне Сириус само за 50 години

Междузвездните пътешествия са мечта на няколко поколения деца и възрастни и остават непостижими поради редица непреодолими технически пречки. Екип от учени обаче смята, че те вече могат да бъдат преодолени. Те предлагат да се използва мощен лазер, за да се изпрати до Проксима Кентавър рояк от хиляди микросонди, всяка от които тежи няколко грама. Те ще летят под формата на гигантска леща с диаметър 100 хил. км, която ще позволи да се поддържа оптична връзка с рояка. Проектът се оценява на 100 милиарда долара инвестиции и 100 GW електроенергия за работа на супермощния лазер.

Понастоящем в космонавтиката се реализират два основни проекта за построяване на космически кораби, които могат да се ускорят до релативистична скорост и да достигнат най-близките звезди за няколко десетилетия. Единият е проектът Breakthrough Starshot (мисия до Алфа Кентавър); другият е проектът Lyra, който има за цел да настигне и изучи мистериозния обект Oumuamua. В допълнение към основните си мисии тези проекти имат и странична цел – изграждане на междузвездна комуникационна мрежа.

Конкретно тази идея е разгледана от група учени от Инициативата за междузвездно изследване (i4is), която предлага да се създаде рояк от космически апарати с тегло няколко грама и да се насочат с мощни лазерни лъчи към Проксима Кентавър, като същевременно се поддържа оптична връзка между тях и Земята. Екипът работи от години в рамките на „Проект Лира“, за да намери най-добрите начини за изследване на близките звезди с флотилия от хиляда или повече малки космически сонди, пише изданието Universe Today.

„Реалистичните ограничения (мощност от около 100 GW, цена от около 100 млрд. долара) за обозримото бъдеще (този век) на системата за лазерно изстрелване налагат горна граница (няколко грама) на масата, която може да бъде изтласкана до най-близката звезда за разумно време (десетки, а не стотици години) – това са космически апарати с тегло няколко грама“, пишат учените.

Въпросите около проекта са много. Как например да се предпазят корабите от частиците в междузвездната среда или как да се поддържа широколентова комуникация при релативистични скорости? Както пишат авторите, роевата архитектура може да е отговорът. Един-единствен космически кораб трудно би могъл да бъде открит в междузвездното пространство, но стотици или хиляди апарати, съставляващи единна система, са друг въпрос.

Те предлагат стотиците сонди да бъдат изстрелвани поетапно в продължение на една година, докато роякът достигне хиляди от тях. Комуникацията ще се поддържа от 100 GW лазер, който ще бъде синхронизиран с часовниците на сондите. Формирането на сондите ще се поддържа чрез модулиране на скоростта на изстрелване на първия и последния апарат. А броят им позволява да не се притесняваме за сблъсъци с праховите частици – някои от тях навярно ще се повредят, но повечето от тях с тази маса все пак ще достигнат целта си.

Авторите са разработили и прост и евтин източник на енергия за сондите, базиран на бетаволтаична батерия. Той ще може да осигури на всеки космически апарат достатъчно енергия за захранване на оптични комуникации в междузвездното пространство в продължение на няколко десетилетия. По време на мисията сондите ще се подредят във формата на леща с диаметър около 100 000 км, фокусирана върху целта им – Проксима Кентавър.

Авторите на тази интересна идея предлагат да изпратят флотилии и до други звезди в системата на Кентавър, може би дори до Сириус, най-ярката звезда на нощното небе. Или да използват технологията за изследване на Слънчевата система.