Руска 24 000-тонна ядрена подводница, въоръжена с 16 балистични ракети ще патрулира в Арктика

Русия ще засили ядрената си възпираща сила в Арктика, като пусне в експлоатация „Княз Пожарски“ – най-новата атомна подводница с балистични ракети (SSBN) от клас „Борей-А“, която трябва да се присъедини към Северния флот през юни. Този ход бележи значителна стъпка в дългосрочната стратегия на Москва за утвърждаване на господстващо положение в Арктика на фона на нарастващата геополитическа конкуренция, съперничеството за ресурси и активността на НАТО в региона.

Княз Пожарски, осмата от серията „Борей“ и петата от модернизирания вариант на проект 955А (Борей-А) беше спусната във водата на 3 февруари 2024 година, след години на строителство в корабостроителницата „Севмаш“ – единственото съоръжение в Русия, способно да строи ядрени подводници. Понастоящем тя преминава през ракетни изпитания и валидиране на системите преди оперативно разгръщане.

Проектирана да замени остаряващите подводници от класове „Делта III“, „Делта IV“ и „Тайфун“, платформата „Борей-А“ се отличава с усъвършенствани стелт характеристики, водно-струйно задвижване и подобрена обитаемост.

Всяка подводница носи до 16 междуконтинентални балистични ракети РСМ-56 „Булава“, всяка от които е въоръжена с 4-6 ядрени бойни глави, което осигурява мощна способност за втори удар.

„Княз Пожарски“ се задвижва от воден реактор под налягане VM-5, генериращ приблизително 190 мегавата топлинна енергия, а подводницата има водоизместимост 24 000 тона под вода, което е значително повече от нейния аналог от ВМС на САЩ, клас „Охайо“.

Президентът Владимир Путин описва Северния флот като „най-мощния руски флот“, който се състои от около 31 подводници и формира близо 40% от подводните сили на Русия. „Княз Пожарски“ ще разшири стратегическия обхват на флота в Арктика и Северния Атлантик.

Разполагането на подводницата отразява по-широкия руски стремеж към милитаризиране на Арктика в рамките на Морската доктрина от 2022 година, която определя четири основни цели в Далечния север: отбранителна позиция, добив на ресурси, развитие на Северния морски път и глобална стратегическа конкуренция. С отдръпването на арктическия лед новите морски пътища и енергийните находища се превръщат в милитаризиран терен.

Арктическата конкуренция се простира отвъд традиционното разделение между НАТО и Русия. Китай се обяви за „близкоарктическа държава“ и разширява научните и търговските си инициативи в региона, което предизвиква безпокойството на Запада.

Междувременно членовете на НАТО, особено САЩ, Канада, Норвегия и Дания, засилиха ученията и разполагането на военноморски сили в Арктика. Вашингтон също така увеличава финансирането на програми за ледоразбивачи и арктическа логистика. Успоредно с това Русия експериментира с неконвенционални военноморски приложения.