Ръководителят на Deepmind предполага, че изкуствените интелекти могат да станат разумни

Демис Хасабис, главен изпълнителен директор на Deepmind, изглежда е сред тези, които допускат възможността за възникването на съзнателен изкуствен интелект (AI). Той направи това предложение в ново интервю за CBS News.

„Философите все още не са постигнали консенсус по отношение на определението за съзнание, но ако става дума за самосъзнание и подобни неща, мисля, че има вероятност един ден ИИ да стане съзнателен“, заяви в интервюто ръководителят на притежаваната от Google компания Deepmind.

Тази малка фраза, която се изплъзна по време на дългото интервю, скоро се разпространи като горски пожар в американските медии. Изказването набра още по-голям размах заради едно събитие, което се състоя през месец юни миналата година.

Блейк Лемойн, експерт на Google, сподели, че изкуственият интелект LaMDA на компанията има съвест.

„Аз разпознавам човека, когато разговарям с него“, каза той пред Washington Post. „Няма значение дали той има мозък в главата си, дали е направен от месо, или милиард реда код. Аз говоря с него. Чувам какво има и иска да ми каже и така решавам кое е и кое не е човек“.

В резултат на тези изказвания, включително нарушаване на политиката за поверителност на компанията, той бе пуснат в административен отпуск.

Фактът, че ръководителят на Deepmind прави подобно предположение, повдига няколко въпроса. Демис Хасабис обаче не е толкова настойчив, колкото Блейк Лемоин.

„Мисля, че днес това съвсем не е така. Но считам, повтарям, че това е един от очарователните научни факти, които ще открием по този път към ИИ“, обяснява той.

И той не е първият, включително сред предприемачите и учените, ориентирани към ИИ, който разсъждава по темата.

„Може би дори днешните големи невронни мрежи са поне малко съзнателни и разумни“, заяви през месец февруари 2022 г. в Twitter Иля Суцкевер, водещ учен на OpenAI.

Миналата седмица известният оксфордски изследовател на изкуствения интелект Ник Бостром също заяви, че в зависимост от определението „не е толкова драматично да се каже, че някои от тези асистенти могат да бъдат кандидати за някаква степен на съзнание„. До доказване на противното обаче съвременните изкуствени интелекти могат да бъдат характеризирани като „програми за дълбоко машинно обучение„: те обработват големи количества данни, за да извлекат логически връзки и да предоставят адекватни отговори на своите потребители. Разбира се, въпросът за съзнанието е силно философски и не може да бъде решен толкова лесно. Този дебат се върти и около темата за общия изкуствен интелект – понятие, което все още е доста неясно.

Но е твърде вероятно очарованието от възможността за „съзнателен“ или „интелигентен“ ИИ да е свързано и с взаимоотношенията, които установяваме с тези програми. С други думи, ние имаме естествена склонност към антропоморфизъм.

„Вече разполагаме с машини, които могат да генерират думи, без да мислят, но все още не сме се научили да преставаме да си представяме, че зад тях стои интелект“, обяснява Емили Бендер, професор по лингвистика във Вашингтонския университет, в статия за Washington Post. „Терминологията, използвана за големите езикови модели, като „обучение“ или дори „невронни мрежи“, създава фалшива аналогия с човешкия мозък“ – допълва тя.