„Сами сте си виновни, че сте попитали“: Google намери аргумент в съда по делото си за клевета срещу своя AI

Когато изкуственият интелект ви превърне в „чудовище“, корпорациите вдигат ръце и обвиняват… вашите въпроси.

Има ли значение защо чатботът ви е наклеветил? Именно около този въпрос се върти спорът между Google и Роби Старбък – блогър и бивш филмов режисьор, който съди компанията, защото нейните услуги с изкуствен интелект разпространяват чудовищни измислици за него, представяйки го като престъпник, измамник и „чудовище“ – и го прави уж пред милиони потребители по света.

Искът е предизвикан от отговори на чатботовете на Google, които при запитване за Роби Старбък изготвят „биография“, в която той е посочен като „дете-маниак“, „сериен престъпник, осъден за нападение“, човек, замесен във финансова експлоатация и незаконни схеми в политиката, както и като стрелец и актьор във филми за възрастни. Тези твърдения нямат никакво основание – те са чиста проба измислица, което в обикновения живот би се нарекло клевета.

Формално юристите правят разлика между писмената клевета (libel) и устната клевета (slander), но по същество става въпрос за едно и също нещо: съзнателно неверни и клеветнически твърдения. В цифровата епоха към тези класики се прибави нов проблем: онлайн услугите с изкуствен интелект. Те създават текстове от нулата, често с абсолютна увереност в неистинността, и въпреки това са в състояние незабавно да предоставят тези текстове на аудиторията по целия свят.

Според Старбък вече почти 2 години „една от най-големите компании в света, Google, разпространява радиоактивни лъжи за него чрез своите продукти с изкуствен интелект“. В иска се твърди, че потребителите, които задават въпроси за него, получават измислена „биография“, която го представя за престъпник и изверг. Нещо повече, когато на чатбота са задавани уточняващи въпроси за това на какви източници разчита, AI „подкрепя“ инсинуациите си с линкове към статии, които никога не са съществували, приписвайки ги на истински журналисти.

В иска се подчертава, че клеветническите отговори са били изпращани на потребителите от целия свят, а самият Старбък не знае и вероятно никога няма да узнае мащаба на разпространение или конкретния кръг от хора, които са успели да прочетат лъжите за него. Оттук и естественият въпрос: „Къде човек може да възстанови репутацията си, ако тя е била унищожена от алгоритъм?“

През ноември 2025 г. адвокатите на Google подадоха молба в щатския съд на Делауеър за отхвърляне на иска. В него компанията изтъква цял куп тънки юридически аргументи, но ключовият е опитът да прехвърли отговорността за клевета върху потребителите и върху „работата“ на изкуствения интелект.

Адвокатите на Google се интересуват по-конкретно от това коя AI услуга е дала клеветническия отговор, кой точно е седял на клавиатурата в този момент, дали въпросите са били „насочващи“ или „отворени“ и защо потребителят изобщо е попитал за този човек: дали искрено е искал да знае информация за него или просто е „тествал системата доколко е здрава“. Логиката е да се свърже появата на клевета не със самия продукт на Google, а с „провокативните“ действия на потребителите.

Отделна линия на защитата е позоваването на „халюцинацията“ на големите езикови модели. В молбата Google всъщност предлага на съда да вземе предвид, че „разумният читател“ винаги възприема отговорите на изкуствения интелект с коректива, че те може да са измислица, тъй като проблемът с халюцинациите е „широко известен“, а услугите се предоставят с отказ от отговорност. Ако обобщим позицията на компанията, тя звучи приблизително така: чатботът понякога казва глупости, всички знаят за това, предупредихме честно, така че не можем да носим отговорност за последиците.

Особено показателно е, че Google се опитва да обвърже отговорността си с това дали самият Старбък не е „причинил самостоятелно поне някои“ от клеветническите отговори, като е задавал въпроси на бота. Ако е така, твърди компанията, това „изключва възможността“ за иск за клевета срещу нея. Тоест, ако вие сами сте попитали изкуствения интелект нещо „нередно“, вината е ваша – не на системата, която тихомълком е измислила обиди за вас.

В съдебния иск обаче се твърди обратното: според Старбък AI услугата сама си е „признала“, че е „предоставила невярна и клеветническа информация“ за нея на около 2 843 917 уникални потребители. Ищецът твърди, че многократно е довеждал проблема до знанието на ръководството на Google, но компанията не е направила почти нищо, за да отстрани клеветата и да предотврати по-нататъшното ѝ разпространение. Той твърди, че искането за отхвърляне на иска е опит да се сведе до минимум мащабът на вредата и правните последици.

Друг важен елемент от позицията на Google е тезата за „липсата на действителни вреди“. Адвокатите на компанията твърдят, че жалбата на Старбък не показва, че той е претърпял „реална вреда“. Фактът, че едно лице, казва той, е било подложено на омраза и презрение, подигравки, социално отхвърляне и повишен риск от насилие, не представлява, от гледна точка на защитниците на Google, достатъчно доказателство за вреда. Това отчасти се дължи на особеностите на закона на Тенеси, но като цяло показва колко далеч е готов да стигне технологичният гигант, за да защити услугите си с изкуствен интелект от отговорност за клевета.

Зад всички тези спорове прозира един по-широк въпрос: как правото и обществото като цяло ще се отнасят към „говорещите машини“, които вече масово генерират убедителни, но неверни твърдения за живите хора. Човечеството е живяло в продължение на хиляди години без чатботове и те със сигурност не са жизнено важни. Но основните норми, забраняващи клеветата и защитаващи честта и репутацията, са се формирали в продължение на векове именно защото накърнената репутация може да осакати човешките съдби.

Делото на Старбък срещу Google е само един от първите известни сблъсъци между стария правен свят и новите инструменти на изкуствения интелект. А начинът, по който съдилищата ще отговорят на въпроса „кой носи отговорност за клевета от устата на чатбот и има ли значение как е зададен въпросът?“, ще определи дали човешката репутация или удобството да се използват „машини, които лъжат уверено“, ще имат предимство.