Свръхпроводящият двигател от следващо поколение ще направи революция в енергийната и космическата индустрия

Американският стартъп Hinetics, член на съвместния изследователски център NSF POETS, представи на изложението CES 2026 първия в света напълно интегриран свръхпроводим двигател, който не изисква използването на външна криогенна система. Проектът, финансиран от Администрацията за авангардни изследователски проекти на Министерството на енергетиката на САЩ (ARPA-E), се разработва за приложения в аерокосмическата индустрия и в системите за захранване на AI центрове.

В интервю за Interesting Engineering инженерът на Hinetics Раатан Венкатараман описва представения модул като практически демонстрационен модел, доказващ жизнеспособността на концепцията и олицетворяващ тригодишната разработка на компанията. Той отбеляза, че макар този конкретен агрегат да е умалена версия, в момента компанията работи по шестмегаватов свръхпроводящ електромотор. Според инженера основното предизвикателство е да се направи свръхпроводимата технология използваема в близко бъдеще. Основната пречка остава високата цена на свръхпроводящата лента, но Венкатараман подчерта, че цената ѝ вече е намаляла наполовина през последните три години и през следващите три години се очаква подобно намаление, което ще увеличи търговската жизнеспособност на подобни машини.

Най-характерната черта на този двигател е неговата автономност. Венкатараман поясни, че за разлика от другите свръхпроводящи машини, които обикновено изискват обемисти външни криогенни системи, разработката на Hinetics няма външни криогенни вериги. Двигателят използва вграден криоохладител със студен пръстен, който отнема топлината и я разсейва в атмосферата, като поддържа необходимите ниски температури без течни криогенни хладилни агенти.

Представеният модел е една двадесета от реалния размер на строящата се в момента машина с мощност 3 мегавата и 1800 оборота в минута. В допълнение към космическата индустрия, Венкатараман определя като ключово приложение за електрозахранване на центровете за данни с изкуствен интелект.

Тези центрове се сблъскват с високи преходни пикове в потреблението на енергия, с които традиционните генератори трудно се справят, като често се налага използването на батерии или буферни хранилища. Благодарение на изключително ниската си индуктивност свръхпроводящата машина може да реагира много бързо на внезапните промени в натоварването, като посреща преходните пикове на мощността директно от вала. Друг важен фактор е ефективността на системата, която достига КПД до около 99,5%. При мегаватовите мащаби дори и малките повишения на ефективността означават икономия на стотици киловатчаса енергия.