Северният ледовит океан още през 2030 г може да остане без лед: какво означава това

Учените прогнозираха за първи път кога точно може да настъпи първият ден без морски лед в Северния ледовит океан.

При климатичните условия, наблюдавани през 2023 г., този момент може да настъпи след 3-6 години — до 2030 г., според проучване, публикувано в сп. Nature.

Това е много по-бързо, отколкото се смяташе досега, тъй като според предишни прогнози денят Х трябваше да настъпи в рамките на века.

Топенето на леда във високи географски ширини е едно от най-видимите прояви на климатичното изменение. Когато морският лед изчезне, океанът започва да абсорбира повече от слънчевата топлина. Това е така, защото тъмната вода се нагрява по-бързо от отразяващата бяла повърхност на леда.

Това затопляне предизвиква верижна реакция, която ускорява топенето не само през лятото, но и през зимата, намалявайки общото количество лед в Арктика.

Освен това липсата на лед може да промени глобалните метеорологични модели: причинявайки по-чести бури, горещи вълни и други екстремни събития в средните географски ширини.

Проучването установява, че първият ден без лед в Антарктика често се случва по време на периоди на необичайно затопляне. Например през зимата има горещи вълни, които значително забавят образуването на нов лед. Бурите и топлите океански течения засилват интензивното топене през пролетта и лятото.

Учените установиха, че такава бърза загуба на лед е възможна дори при сценарии с относително ниски емисии на парникови газове.

Последиците от загубата на лед ще бъдат мащабни не само за климата, но и за екосистемите. Арктическите животни като полярните мечки вече са подложени на стрес от свиващия се лед. Изчезването на тази среда ще направи тяхното оцеляване още по-трудно. Това ще засегне и живота на зоопланктона, който е в основата на хранителната верига в арктическите води.

Има обаче известни възможности да се предотврати това развитие на събитията. Ако глобалното затопляне може да се ограничи до 1,5°C (според Парижкото споразумение), има шанс да се избегне не само пълното топене на леда, но и първото му изчезване.

Този план изисква значително намаляване на емисиите и активна борба с последиците от изменението на климата. В същото време учените предупреждават: дори при такъв сценарий съществува риск вътрешните климатични процеси да доведат до бърза загуба на лед.