Сериозен напредък: вече сме на пътя за създаването на единна теория на съзнанието

Как невробиолозите обединяват няколко противоречиви идеи в едно цяло.

Произходът на съзнанието винаги е бил загадка за философите и учените. През последните десетилетия невролозите постигнаха значителен напредък в разбирането на невронната основа на съзнанието – как мозъкът използва изключително сложни връзки, за да преобразува електрическите сигнали между невроните в съзнателно възприятие.

И все пак тази насока на изследване остава фрагментирана. Международен екип от невролози в нова статия, публикувана в списание Neuron, отбелязва, че съществуват много теории за съзнанието, които си противоречат. Те обясняват по съвсем различни начини къде и как съзнанието възниква в мозъка.

Някои теории са проверени на практика: учените са изследвали мозъчната активност на доброволци, изпълняващи различни задачи в клиничните центрове из целия свят. Разбирането на невронната основа на съзнанието обаче не е задължително да бъде конфронтационен процес. Авторите на статията, работещи в рамките на проекта Human Brain Project, голям европейски проект за изследване на мозъка, твърдят, че теориите могат да бъдат интегрирани.

Не всички автори са съгласни с конкретните мозъчни механизми, които ни дават възможност да възприемаме външния свят и да формираме вътрешния свят на Аз-а. Въпреки това, работейки заедно, те стигат до заключението, че различните теории могат да бъдат интегрирани в една обща рамка на съзнанието. Тази съвместна работа може да вдъхнови нови идеи и да помогне за разгадаването на една от най-големите загадки на мозъка.

Ако резултатите се окажат успешни, те могат да надхвърлят разбирането на собственото ни съзнание. Съвременните „минимозъци“ или мозъчни органоиди, които имитират ранното развитие на човешкия мозък, стават все по-сложни, което повдига етични въпроси относно потенциалното им самосъзнание. Подобен проблем възниква и при изкуствения интелект. Една обща теория на съзнанието, базирана на човешкия мозък, може да помогне за оценката на тези изкуствени конструкции.

Авторите питат: „Реалистично ли е да се съгласуват теориите и да се създаде единна теория на съзнанието?“ Те смятат, че съществуването на множество теории е показателно за здравословното развитие на тази нова област на знанието. Различните теории могат едновременно да допринесат за нашето разбиране за възникването на съзнанието.

В търсене на най-точното определение

Всички хора имат съзнание: те виждат, чуват, усещат и осъзнават какво се случва около тях. Но границата на съзнанието се размива при хората, които са в различни стадии на кома или страдат от синдрома на затвореното съзнание. Те могат да възприемат света около себе си, но не могат да реагират физически. По време на сън и анестезия губим съзнание, но по някакъв начин го възвръщаме.

Благодарение на обширните изследвания на мозъка невролозите вече са съгласни, че съзнанието се поражда от структурата и активността на мозъка. Различните теории обаче спорят за това как електрическите сигнали в мозъка създават богатите и интимни преживявания в нашия живот.

Един от проблемите според авторите е липсата на ясно определение за понятието „съзнание“. В статията си те разделят понятието на два вида преживявания: външни и вътрешни. Външният опит, или феноменалното съзнание, е прякото осъзнаване на това, което виждаме или чувстваме, като например наблюдението на слънчево затъмнение. Вътрешният опит е като „вътрешно усещане“, което помага да се оформят очакванията и видовете памет.

Основните теории за съзнанието

Използвайки своята „двустепенна“ рамка, авторите разглеждат пет основни теории за съзнанието.

Първата теория, за глобалното невронно работно пространство, представя мозъка като град, в който всяка област на мозъка взаимодейства с „глобалното работно пространство“, интегрирайки и предавайки информация към другите области. Според тази теория съзнанието се намира в предните части на мозъка.

Втората теория, теорията за интегрираната информация, разглежда съзнанието като резултат от верига от причинно-следствени реакции в невронните мрежи на мозъка. Тази теория предполага, че съзнанието възниква в задната част на мозъка.

Третата теория, теорията за дендритната интеграция, се фокусира върху отделните кортикални неврони. Тя твърди, че съзнанието се поддържа чрез превключване на отделни невронни вратички, които регулират потока на информация.

Последните две теории предполагат, че повтарящите се процеси в мозъка са важни за съзнанието. Мозъкът създава вътрешна симулация, като постоянно прогнозира „тук и сега“, за да контролира възприятието.

Единна теория?

Всички тези теории имат обширни експериментални доказателства. Ключът към обединяването им според авторите е да се разглежда съзнанието като „стълба“ от различни нива на мозъчната функция. Така например теорията за дендритната интеграция, която разглежда отделните неврони, може да се впише в по-големи теории, основани на мрежовите връзки или мозъчните региони.

Въпреки че е трудно да се обединят различните идеи за съзнанието, два основни принципа ги свързват: обратната връзка в рамките на локалните невронни вериги и интегрирането на тези сигнали обратно в невронните вериги. Всички автори са единодушни, че за съзнанието са необходими както локални, така и далечни връзки от кората на главния мозък към по-дълбоки региони.

По този начин наистина е възможна една единна теория на съзнанието. Авторите са оптимисти и вярват, че с емпирични експерименти и по-усъвършенствани мозъчни атласи тази теория може да стане реалност през следващите години или десетилетия. По принцип създаването на една единна теория на съзнанието ще даде възможност за създаването на изкуствени интелекти от нов вид.