СЗО ще се съсредоточи върху психичното здраве на потребителите на ИИ – ще бъдат създадени стандарти за шест региона на света

Световната здравна организация създава глобален консорциум от центрове за изкуствен интелект и здраве – мрежа от водещи институти във всичките шест региона на СЗО – които ще помогнат на страните да разработят общи политики за използване на изкуствен интелект. Първият център, който ще се присъедини, е Технологичният университет в Делфт (TU Delft) Нидерландия, който е определен за Сътрудничещ център на СЗО за управление на ИИ в здравеопазването, включително и етика. Първата среща на кандидатите за членове на консорциума се проведе в Делфт от 17 до 19 март, на която институтите се споразумяха за приоритетите и механизмите за сътрудничество.

Консорциумът беше създаден след резултатите от семинар, проведен на 29 януари, подкрепен от СЗО, като официално събитие преди Срещата на върха за въздействието на изкуствения интелект в Индия през 2026 г. Повече от 30 международни експерти в областта на изкуствения интелект, психичното здраве, етиката и публичната политика постигнаха консенсус: използването на генеративен изкуствен интелект трябва да се разглежда като фактор, влияещ върху общественото психично здраве. Това се отнася предимно за чатботовете, които не са проектирани или тествани за психологическа подкрепа, но все по-често се използват за тази цел. „Изкуственият интелект все по-често взаимодейства с хората в моменти на емоционална уязвимост – ние носим отговорност да гарантираме, че тези системи са разработени и регулирани с оглед на безопасността и благополучието на хората“ — каза Ален Лабрик, директор на Департамента за цифрово здраве и изкуствен интелект на СЗО.

Експертите формулираха три ключови препоръки. Първо, въздействието на генеративния изкуствен интелект върху психичното здраве трябва да се взема предвид при оценката на всякакви ИИ решения, не само на тези, разработени специално за психологическа подкрепа. Второ, мониторингът трябва да обхваща дългосрочните ефекти, включително емоционалната зависимост от системите с изкуствен интелект. Трето, AI-инструментите за психична подкрепа трябва да се разработват в сътрудничество с психиатри и хора със съответния опит, включително млади хора, като се вземат предвид културните и езиковите особености.

Контекстът за тези препоръки вече е подкрепен от изследвания. Неотдавнашно проучване в Journal of Medical Internet Research установи, че младите хора на възраст 18–25 години с повишен риск от психоза са значително по-склонни да използват ИИ чатботове за емоционална подкрепа и са склонни да им приписват човешки роли, като например „терапевт“. Междувременно изследователи от TU Delft посочват необходимостта от стандартизирани протоколи за насочване при кризи: ако потребител в остра ситуация се свърже с чатбот, трябва да има ясен механизъм за прехвърлянето му към специалист.

СЗО подчертава, че консорциумът не е опит за забрана на изкуствения интелект в здравеопазването, а по-скоро рамка за гарантиране, че управлението на изкуствения интелект се основава на доказателства, етика и нуждите на отделните държави. Това е сигнал за технологичните компании, че регулирането на изкуствения интелект в контекста на психичното здраве се развива от национални инициативи в глобален стандарт.