Сложната задача да предадем работещия код на следващите поколения

Преди много време върху кори от дърво са се писали най-различни съобщения – жените са напомняли на мъжете си да не забравят на купят нещо, момичетата са писали любовни писма, а мъжете са си записвали колко разходи са направили. Само че ние трудно можем да си представим как точно са живели тези хора.

Навярно и от нашето поколение ще останат само някои изрезки, снимки и неразбираеми файлове. Нашите далечни потомци ще гледат всичко това и искрено ще недоумяват защо сме правили това, което правим именно сега.

И компютрите ще бъдат други. Почти сигурно е, че в бъдеще ще се налага емулирането на софтуерната и хардуерната среда на днешните, съвременни за нас персонални компютри, понеже работещи екземпляри едва ли ще има, точно както сега вече не останаха работещи мейнфрейми от 1950-те години. Ще се използват процесори със съвсем нова архитектура, ще има други монитори, други операционни системи, софтуер, шрифтове и т.н Всичко ще се промени. А може би при твърде лошо развитие на нещата нашите потомци изобщо няма да имат компютри и дори понятие като „изчислителна машина“.

Какво да направим?

Първо, не е достатъчно да се съхраняват изходният код на програмата и компилираните двоични файлове. За да използвате софтуера, се нуждаете от контекста – средата за изпълнение и хардуера, а и трябва да знаете как да го стартирате.

Второ, за да прочетат нашите файлове (и документи), потомците първо ще трябва да разпознаят файловия формат и да намерят подходяща програма за показване на неговото съдържание, което ни връща към първата точка.

Така например аз разполагам с богата библиотека от електронни книги и документи в най-различни формати, включително по-стари версии на Microsoft Word. Мога да ги отворя на съвременен компютър. Те наистина ще се отворят, но ще изглеждат различно. Не както преди. Някои шрифтове и графики изглеждат по.  друг начин. Да, екраните са се подобрили, но няма да имам впечатлението, което съм имал преди. Външният вид се е променил, той вече не е същият. Всъщност файловете са деградирали поради естествената ентропия на вселената.

И това е само началото на деградацията. След няколко столетия изобщо не е сигурно, че те ще могат да бъдат отворени.

Скрийншотите

Най-лесният начин за предаване на информация за програмата, източниците, изобщо за всички файлове, е да записвате скрийншоти. Всичко, което искате да запомните или да предадете на потомците.

Всяко от тези изображения разказва история на нещо, което съм направил. Те не са толкова добри, колкото работната програма, но са много по-добри от нищо. Мога бързо и лесно да отворя екранната снимка, да я разгледам и веднага да си спомня за работата, която съм свършил. Това е като да се върнеш в онова време.

Често ги гледам и се усмихвам. Понякога ми напомнят за някой напълно забравен проект. Понякога ми показват как се е променил подходът ми към даден проблем. Или пък ми напомнят за някоя стара идея, която може да се използва и сега.

Изображенията

Най-добре е да правите такива скрийншотове в процеса на работа, когато разполагате с целия необходим контекст. За разлика от изходния текст, изображенията са стабилен формат, който ще се поддържа много дълго време. Не е необходимо да създавате специална среда, за да стартирате специална програма. Изображението ще се отвори незабавно на всеки компютър и телефон.

Записването и съхранението на скрийншотове е един универсален съвет. Изображенията са необходими не само за потомците, но и за съвременниците, които ще използват вашата програма или ще съпровождат и обясняват. Това си е най-близкият и опростен вариант на Braindance от Cyberpunk , когато се опитваме максимално точно да копираме и да съхраним невралното състояние на мозъка за бъдещото възпроизвеждане в друг (или в своя си) мозък. Текстовите записки и дори воденето на дневници няма как да дадат подобен ефект.

Да, наистина едно изображение струва повече от хиляда думи.

Софтуерът, който не зависи от инфраструктурата

Когато говорим за запазване на цифровото наследство и изграждане на устойчива компютърна инфраструктура за много векове или хилядолетия, то това си е истинско предизвикателство. Как да гарантираме дълготрайността на софтуера, след като неговите създатели, хората, които го поддържат, вече ги няма? Не можем да предвидим бъдещето и не знаем за какво да се подготвим. Така че не знаем какво трябва да направим, за да запазим цифровото наследство.

Но някои неща са съвсем разбираеми и очевидни. За да може всичко да бъде запазено използваната система трябва да бъде колкото се може по-опростена. Колкото е по-опростена, толкова по-добре. В това отношение обикновеният текстов файл е много по-добро решение от .docx. И още, разпечатката е по-добре от файла. А още по-добре е да се използват изображения вместо текст.

Като един малък пример можем да посочим блогърската платформа Bear:

Това е пределния минимализъм:

• Размерът на всяка страничка е около 2,7 KB
• Никакви тракери, банери или скриптове
• Единствено най-обикновен текст
• Котови RSS и Atom емисии
• Изглеждат отлично на което и да било устройство от миналото и ще изглежда по същия начин и в бъдеще

Това наистина е софтуер, който трябва да работи вечно (това е слоганът на платформата). Идеята е, че статичните файлове на вашия блог могат да бъдат прехвърлени навсякъде само за няколко минути. Може да се включи произволно име на домейн. Блогът може да се чете в Notepad от всяко устройство. А самият енджин е написан на Django/Python, така че може да работи на почти всеки хостинг, дори на Raspberry Pi оставен под масата или някъде в бюрото.

Тази все пак блогърска платформа е дотолкова опростена, че е нещо почти от рода на Notepad, а малките и компактни HTML/CSS файлове се редактират на практика ръчно.

Загубата на човешките знания

За съжаление загубата на човешките знания е реално явление. Забравили сме рецептата за приготвяне на римския бетон, състава на гръцкия огън, забравили сме за Антикитерския механизъм (преди да бъде намерен) и други сложни механични устройства от миналото.

Никой не знае как са били построени египетските пирамиди, както и как са били напаснати камъните в стената на Мачу Пикчу без използването на съвременни строителни инструменти.

Загубата на информация е естествен процес. Ентропията се натрупва с течение на времето и се ускорява. Всичко, което виждаме около нас, скоро ще се разпадне и ще изчезне. Изгубили сме 50% от филмите, направени преди 1950 г., и 90% преди 1930 г., не можем да възстановим важната информация от дискетите, а са изминали само две десетилетия.

Програмите са ефимерни. След няколко години или десетилетия те вече не са необходими. Когато поддържащият ги специалист се пенсионира, никой не разбира как работи старият код и никой не иска да го разбере. Документацията не помага, защото тя е още по-трудна за разбиране от изходния код. Има и твърде много изгубен контекст.

Скрийншотите са единственият добър начин за предоставяне на информация за дадена програма, нейната работа и предназначение. Графичните формати са по-универсални и документирани, така че би трябвало да се поддържат в графичните плейъри и редактори поне няколко века. А публикуването на изходния код е задължително, за да може програмата теоретично да бъде пренаписана на друг език или да бъде прехвърлена към нова архитектура.

Извод

През изминалите няколко хиляди години човечеството така и не успя да открие някакъв надежден начин за съхраняването и предаването на сложни познания за следващите поколения. Нито устната, нито писмената традиции не са 100% ефективни. Устройствата от Cyberpunk все още не са изобретени.

Така че, засега изглежда, че скрийншотите са най-доброто решение за максимално точното и бързо предаване на човешките неврални състояния. Дори и за да ги предадете на самите себе си в близкото бъдеще. В известен смисъл скрийншотите са по-добри дори от снимките. И дори може да се каже, че един скрийншот може да замести няколко часа видео.