Служители на Tesla разкриват, че са подложени на дълбок расизъм

Преди няколко дни в Los Angeles Times излезе нов материал, в който са интервюирани трима бивши служители на Tesla, относно техния опит с расизма на работното място. Материалът очертава една притеснителна картина и повдига много въпроси за работния климат в компанията на милиардера и визионер Илън Мъск. От интервютата на служителите става ясно, че те са работили в среда, в която са изпитвали много дискриминация, расизъм, отмъщение и тормоз. Статията си заслужава да бъде прочетена, тъй като дава много допълнителен контекст, в който да се разглежда един от актуалните съдебни казуси, в които участва компанията на Мъск, както и общественото обсъждане около работния климат в нея, което набира популярност. Припомняме, че срещу компанията беше образувано съдебно дело, след като една от административните структури на Калифорния, която отговаря за справедливата заетост и настаняване излезе с твърдения, че компанията представлява едно „расово сегрегирано работно място“.

Докато твърденията, които се описват в съдебния процес и разказите на служителите на компанията се потвърждават и са много сходни и обезпокоителни, възможността за прочетем действителни интервюта и разкази от първо лице помага да свържем суховатите обвинителни твърдения с отделни лица и индивидуални преживявания, за да могат тези общи твърдения да придобият автентичност и да ги обвържем с реални човешки преживявания.

„Чакаха ни да направим някаква грешка“.

Служителите, които са участвали в интервютата, имат напълно различни истории, но споделят много сходни преживявания. Двама от тях описват, че са били включени в нещо, което твърдят, че компанията нарича „черен списък“ или „черна категория“, след като са докладвали за расистко поведение от страна на преките си работни ръководители или от мениджърите на човешките ресурси в компанията. Един от тях описва, че му е била възложена работа, която обикновено се извършва от двама души, а друг си спомня, че е попитал работния си ръководител защо са му дадени задачи, които обикновено се възлагат на екип от минимум четири души. В отговор на това запитване, ръководителят е отвърнал, че работата или трябва да бъде свършена, или служителят следва да се прости с работното си място. И тримата интервюирани съобщават, че много често в компанията са били наричани с расистки нарицателни, както от страна на колегите си, така и от ръководителите си, а неведнъж са чували по свой адрес още, че са мързеливи, нетрудоспособни и прочее.

Един от служителите казва, че поради значителен преживян тормоз от страна на колегите си се е наложило да се обърне към един от HR-ите на компанията, за да сподели какво преживява. В резултат на това тормозът от колегите му е спрял, но за него са настъпили други промени, които силно са го озадачили – месеци след това не е ставало и дума за ревизия на добре свършената от него работа, нито за повишение или допълнително възнаграждение. По-късно същият служител е бил уволнен заради инцидент, при който по негова вина настъпва увреждане на имущество на компанията, без обаче да има пострадали или значителни материални щети. В крайна сметка и тримата служители споделят горчивото наблюдение, че дълго са се чувствали под лупа в компанията и са работили с усещането, че някой само чака да сгрешат в нещо.

Един от служителите казва, че Tesla през цялото време е „търсела причина да го уволни“, след като е съобщил за расисткото отношение към него пред HR. Друга служителка казва, че се е чувствала така, сякаш е била принудена да напусне компанията, след като е била „провокирана от ръководители“. Ето един от примерите, които тя дава за преживяванията ѝ в компанията: HR и ѝ изпраща имейл, в който се съобщава, че е „разследвана за това, че би могла да представлява предполагаема заплаха за безопасността на друг служител на компанията“. Объркана от това твърдение, тя се опитва да получи повече информация за това кого би могла да застрашава. В отговор получава твърдението, че става въпрос за един от нейните колеги в дневната смяна. Проблемът, който вижда в това изказване, е че всъщност през цялата си кариера в Tesla е работила само на нощна смяна.

Тъй като Tesla от доста време насам няма PR отдел, се налага в този случай адвокатите на компанията да заемат ролята на публични говорители. Те от своя страна отхвърлиха обвиненията пред Times и изброиха причините, поради които въпросните служители са получили отношението и средата, от които се оплакват, доколкото може да има аргументи за това… Но това далеч не е първият случай, в който се казва, че Tesla представлява едно враждебно работно място и неблагоприятна среда за хора, които принадлежат на групи, които са по-маргинални в работната структура на компанията. Миналата година комисия в Калифорния постанови, че компанията трябва да изплати обезщетение в размер на 137 милиона щатски долара на служител, след като компанията не е направила нищо по повод неговите оплаквания, че е бил тормозен на расова основа и постоянно е ставал обект на расистки обиди. Компанията също така трябваше да плати на друг свой служител 1 милион щатски долара обезщетение, след като той я осъди в рамките на арбитражен съдебен иск. В рамките на процеса беше доказано, че служителят е бил наречен с расистка обида от своя пряк ръководител, а след това последния е започнал да му отмъщава в рамките на работната структура, след като служителят се е оплакал от него пред по-горна инстанция и е споделил за своите проблеми на работното място пред мениджърите на човешките ресурси. Много други служители на компанията през годините съобщават по един или друг повод и в различни контексти, че вътрешната структура на фирмата е изтъкана от расизъм.

Расизмът също така не е единственият дискриминационен проблем на вътрешната среда на Tesla. Припомняме, че някои бивши и настоящи служители жени на компанията също съобщават за дискриминационно отношение и неблагоприятен климат, след като са били натоварвани повече, отколкото техните колеги мъже, получавали са по-ниско заплащане спрямо тях, ставали са обект на сексистки коментари или обиди, редовно са били изключвани от „мъжки разговори“ свързани с работата в компанията или са ставали обект на груб тормоз. В края на миналата година бивша служителка на компанията заведе дело за това, че често е ставала обект на сексуален тормоз от страна на своите колеги, а висшите ръководители на дружеството, по нейните думи не са предприели някакви значими мерки или действия, за да предотвратят или санкционират подобно поведение. Всичко това очертава една неблагоприятна картина за работния климат в компанията, която картина ни кара да оставаме с усещането, че е възможно да има едно неформално толериране на подобно отношение и да съществува неформална сегрегационна политика в работния климат на компанията на високо ниво.

Все още нямаме някакви публични сведения относно позициите и възгледите на главния изпълнителен директор Илън Мъск по всички тези въпроси, които създават един негативен PR около компанията му. Нямаме и информация как се разрешават подобни казуси на високо вътрешно равнище, нито какви са официално разписаните процедури за третиране на подобни казуси, ако допуснем, че такива съществуват. Всички тези случаи обаче правят Tesla да изглежда като една компания, която е аутсайдер от останалите работодатели от нейния ранг, по отношение на политиките и отношението ѝ спрямо персонала – а именно да търпи расизъм, сегрегация, дискриминация, обиди и да допуска лични вендети между ръководителите и служителите на компанията. Всички тези действия навярно са лишили и тепърва биха могли да лишат Tesla от много ценни кадри. Компанията не демонстрира еднозначни и отявлени становища по тези въпроси в публичното пространство, като може би бихме могли да получим по-добра представа какви са политиките ѝ в сферата, когато казусите започнат да се гледат в съдебните зали.