Слънцето се оказа „бяла врана“ сред звездите от този вид

Сравнявайки десетки слънчеви звезди, се оказа, че нашето светило е поразително различно от почти всички други по характер на магнитната активност: то образува много повече светли области, отколкото тъмни петна. Повечето жълти джуджета са обратното.

Звезди като Слънцето съставляват около 7-10 процента от Вселената. В нашата галактика Млечен път има около 10-20 милиарда от тях от стотици милиарди звезди. Очевидните причини планета да се намира близо до такива звезди са особено интересни. Повече от хиляда от тях вече са известни, като сред тях няколкостотин са скалисти, а 50-70 се намират в зоната на потенциална жизнена активност, тоест там, където не е твърде горещо и не е твърде студено. В тази връзка възниква задачата да разберем колко уникално явление във Вселената се оказа Слънчевата система.

Международен екип от астрофизици от Германия, Норвегия, Гърция и Испания наскоро откри, че наред с други приблизително подобни характеристики, Слънцето има една почти уникална особеност — естеството на магнитната активност. В скорошен документ, достъпен на сървъра за предпечатни издания arXiv, учените обясниха, че външно тази дейност се изразява в две особености: петна и, обратно, ярки области на повърхността — така наречените факли.

И двете се появяват от издигането на линиите на магнитното поле над фотосферата на звездата, но в случай на изригвания тези линии са много по-слаби, отколкото над петната. Магнитните полета забавят конвекцията, смесването на материята вътре в слънцето, когато по-горещото се издига и по-хладното се спуска. Колкото по-силни са магнитните полета, толкова повече пречат на този процес.

Ако силовите линии са умерени, те изобщо не блокират конвекцията и в същото време правят плазмата разредена, благодарение на което топлината прониква по-лесно от дълбочината. Следователно тази област става по-гореща и по-ярка — появява се „факла“. Много силното магнитно поле мощно потиска конвекцията и по-горещото вещество не може да се издигне на повърхността — образува се петно.

Както посочват астрофизиците, подобните на слънцето звезди в този смисъл се разделят на три категории: в едни се появяват предимно петна, а в други — „факли“, а в трети — и двете са приблизително еднакви. Нашето Слънце е по-близо до третия балансиран тип, но все пак има три пъти повече изригвания, отколкото петна. Следователно, дори в пика на своя 11-годишен цикъл на активност, той не избледнява: изобилието от тъмни петна е напълно компенсирано от не по-малко и дори повече светли петна.

Именно това обстоятелство отличава нашата звезда от почти всички други подобни на нея. Учените се опитаха да сравнят Слънцето и 265 жълти джуджета от каталога, съставен въз основа на резултатите от наблюдения с помощта на космическия телескоп Kepler. От тях са избрани за анализ 48 „екземпляра“ с най-висококачествени данни. Оказва се, че 44 от тези звезди са ясно доминирани от петна.

Останалите четири са класифицирани като междинни, което означава, че са приблизително подобни на Слънцето в това отношение, но не и идентични с него. Открит е обаче един много близък аналог — KIC 11599385 на 1200 светлинни години от нас. Тази звезда има почти същото съотношение на петна към изригвания като Слънцето. Интересното тук е, че отговаря на него по възраст — 4,5 милиарда години. Периодът на тяхното въртене около оста им също е почти еднакъв: KIC 11599385 има 24 земни дни, а нашата звезда — 25. Трябва да се отбележи, че за този „близнак“ на Слънцето все още не са открити планети.