Софтуерен джакпот: онлайн казината превзеха ИТ върха в България

Българският софтуерен сектор винаги е бил витрина на високотехнологичната амбиция на страната – с развойни центрове, чуждестранни инвестиции и стабилен експорт. Но 2024 година показа, че не само корпоративните структури пишат историята. Внезапно, но логично, върха на технологичния подиум зае компания, която не произвежда бизнес софтуер, не оптимизира логистични вериги и не автоматизира банки. Вместо това – прави казино игри.

Според класацията Digitalk 101 на „Капитал“, за 2024 г. „Амюзнет интерактив“ е най-голямата софтуерна компания в България, с отчетени над 620 млн. лв. приходи – ръст от 16% спрямо предходната година. Компанията, по-известна в миналото като EGT Interactive, е дигитален наследник на „Евро Геймс Технолоджи“ – производителя на физически слот машини за казина, но от години вече се занимава с тяхната онлайн трансформация. Основният фокус са виртуалните версии на хазартни игри, които се продават в международен мащаб – и то с огромен успех.

Още по-впечатляваща е историята на „ЕГТ Диджитал“ – друга компания със сходна дейност, която през 2019 г. едва е надхвърляла 1 млн. лв. приход, а днес бележи 236 млн. лв. и ръст от 242% само за година. Двете компании не са част от обща правна структура, не подават консолидирани отчети и не се представят като холдинг, но според Капитал, и двете водят към Валтер Папазки и семейството му. Именно той стои зад брандовете Winbet и Inbet, а освен това е свързван с управлението на футболен клуб ЦСКА. Официалният собственик в регистрите е Ивелина Михалева, която живее на семейни начала с Папазки, а и двете дружества са регистрирани на името на малтийски компании.

В „Амюзнет интерактив“ към април 2025 г. работят 840 души, а в „ЕГТ Диджитал“ – 1018 служители. Двата екипа вече съперничат по мащаб с утвърдени развойни центрове на глобални корпорации. И най-важното – и двете компании печелят почти изцяло от външни пазари. Така те се вписват в модела на износна зависимост, но го правят от собствена позиция на авторство и доминация.

Същевременно класацията показва, че традиционните играчи в сектора не отстъпват, но вече не водят. SumUp, международен доставчик на решения за разплащания, през българския си клон „Самап лимитид“ достига приходи от 400,4 млн. лв. за 2024 г., с ръст от 16.9%. И това е само част от десетократното нарастване за последните пет години.

На трета позиция излиза SAP Labs България – едно от най-устойчивите и респектиращи ИТ присъствия у нас. Центърът на германския гигант е отбелязал ръст на приходите от 16.6%, достигайки 250,9 млн. лв., а броят на служителите преминава 1920 души към април 2025 г. Компанията не познава спад от 2009 г. насам, като расте както по приход, така и по мащаб.

Неочаквано, но показателно е включването на държавната „Информационно обслужване“ в топ 5. Със своите 136 млн. лв. от софтуер, компанията е отчела ръст от 27.3% за година. Но успехът ѝ не се дължи на пазара – а на закона. През 2019 г. тя бе вписана като национален системен интегратор в Закона за електронното управление. Оттогава все повече държавни институции са задължени да използват единствено нейните услуги. Това ѝ носи растеж, но също и сериозни регулаторни проблеми, тъй като в края на 2024 г. Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България с аргумент за неправомерна държавна помощ.

Картината в класацията продължава с интересни обрати. Paysafe, например, почти удвоява приходите си до 128 млн. лв., като компанията планира мащабно наемане през 2025 г. „Хаос софтуер“, позната с мощния си софтуер за визуализации в киноиндустрията, бележи ръст от 44.7%, а Progress Software (българското звено на американската компания, която придоби Telerik през 2014 г.) премина границата от 100 млн. лв. след десетилетие стабилен ръст.

Стабилизация се наблюдава и при „Скейл Фокус“, която премина през турбуленции в миналото, но през 2024 г. показва 14% ръст до 85,4 млн. лв.. В компанията се носят слухове за предстояща продажба на чужд инвеститор, но официално такава информация не е потвърдена.

Разбира се, не всичко е розово. 12 компании от топ 50 са регистрирали спадове в приходите, а при още шест ръстът е под 3% – стойности, които според Капитал може да се тълкуват по-скоро като стагнация. Ubisoft България, например, отчита 20% спад в приходите, което според изданието вероятно се дължи на сезонността на гейм разработката и децентрализираната структура на Ubisoft. „Станга“ пък е съкратила 30% от персонала си и също е в период на свиване.

Интересното е, че въпреки глобалната вълна от съкращения в технологичния сектор, особено в САЩ, в България засега подобно движение не се наблюдава. Данните показват, че повечето от големите софтуерни компании не само не намаляват персонал, а дори продължават да наемат. Изкуственият интелект тепърва ще се отрази на заетостта, но в този етап промяната е по-скоро тема на конференции, отколкото реална трансформация.

Истинският риск пред сектора обаче се крие другаде – в забавената икономика на Германия и Западна Европа, която е основен клиент на българската ИТ индустрия. Много от нашите компании са обвързани с чуждестранни клиенти или са изцяло дъщерни структури на външни корпорации. Това прави бизнеса изключително зависим от външни шокове – както икономически, така и регулаторни.

И все пак – общата картина изглежда по-скоро стабилна. Българският софтуерен сектор отново расте, макар и с различна динамика и нови играчи на върха. В свят, в който технологията все по-често се свързва с хазарт, държавен монопол и развлекателна зависимост, въпросът е не толкова колко, а какво точно създава българската ИТ индустрия. И какво означава това за бъдещето ѝ.

ТОП 10 СОФТУЕРНИ КОМПАНИИ В БЪЛГАРИЯ – 2024