Според ЕС, тези 4 технологии могат да бъдат използвани като оръжие, особено от Китай – ето кои са те

В понеделник Ройтерс съобщи, че Европейската комисия ще проучи риска от въоръжаване на четири ключови технологии от страни, които не споделят нейните принципи, като Китай, сред които са полупроводниците, изкуственият интелект (ИИ), квантовите технологии и биотехнологиите – те могат да бъдат използвани като оръжие при подходящи обстоятелства.

Китай не е споменат поименно в документа, въпреки че сянката му тегне над безпрецедентното преразглеждане на технологиите през призмата на националната и икономическата сигурност.

Как тези технологии могат да бъдат използвани като оръжие?

Радарни системи, навигационни джаджи и комуникационно оборудване са само няколко примера за изделия и технологии с двойна употреба, в които се използват полупроводници. Тези технологии могат да бъдат използвани като оръжие, ако се прилагат във военна среда.

Освен това някои оръжия с насочена енергия произвеждат високоенергийни лъчи за военни цели, като използват сложни полупроводници. В по-широк смисъл тези оръжия могат да бъдат наречени „оръжейни полупроводници“.

Безпилотните летателни апарати и безпилотните наземни превозни средства са примери за автономни оръжейни системи, които могат да бъдат оборудвани с изкуствен интелект, за да функционират без пряко човешко управление. Тези устройства могат да се използват за смъртоносни операции, както и за идентифициране на цели, наблюдение и разузнаване.

ИИ може да се използва за подобряване на кибератаките. Зловреден софтуер и хакерски инструменти с възможности с ИИ могат да атакуват компютърни системи, да увреждат жизненоважна инфраструктура, да крадат поверителна информация и да извършват шпионаж.

Същевременно, като дава възможност на оръжейните системи да разпознават и проследяват целите по-ефективно, ИИ може да повиши и тяхната точност. Това може да бъде от особено значение за системите за противоракетна отбрана и прецизно насочваните боеприпаси.

Квантовите компютри имат потенциала да разбиват класическите методи за криптиране, като решават сложни математически задачи много по-бързо от класическите компютри. Така квантовите компютри могат да бъдат използвани за декриптиране или разбиване на кодове от държави с не толкова почтени намерения.

И накрая, създаването и използването на биологични оръжия е един от най-тревожните аспекти на въоръжаването с биотехнологии. Те често включват разработване на организми, които причиняват заболявания (като бактерии, вируси или токсини) и могат да бъдат модифицирани, за да станат по-смъртоносни, инфекциозни или устойчиви на лечение. Внедряването на биологични оръжия има потенциала да предизвика пандемии и обществени катаклизми.

Биотехнологиите могат да се използват за промяна на генетичния състав на организмите, включително на хората, което може да доведе до създаването на генетично подобрени войници за военна употреба.

Предотвратяване на най-лошите сценарии

За щастие Европейската комисия е наясно със всички тези рискове и се стреми да предприеме мерки за избягване на най-лошите сценарии.

„Комисията ще направи оценка на риска на тези 4 технологии заедно с държавите членки. Крайният срок е до края на годината. Следващата стъпка е да се намалят рисковете през следващата година.“

заяви пред Ройтерс служител на ЕС, запознат с въпроса.

Въоръжаването с тези 4 технологии поставя значителни предизвикателства, но също така поражда и някои възможности. От една страна, тези технологии могат да повишат сигурността и отбранителните способности. От друга страна, те могат да въведат и нови уязвимости, ако противниците разработят подобни усъвършенствани възможности.

Продължават международните усилия, като последния ход на ЕС е установяването на норми и правила относно отговорното използване на тези технологии във военния контекст и в областта на сигурността, за да се предотврати ескалация и да се поддържа стабилност. Ще бъде ли това достатъчно, за да се ограничи потенциалното въоръжаване от страна на неприятелски държави?