Според представената нова хипотеза разширяването на Вселената е илюзия

Теорията за разширяващата се Вселена – един от стълбовете на съвременната космология – доминира в науката през последните сто години. Астрономите наблюдават светлината на далечни звезди, за да я потвърдят. Но авторите на едно провокативно ново изследване доказват, че процесът на разширяване може да е илюзия. Всъщност Вселената е триизмерна и статична, както някога е предполагал Айнщайн. В същото време това преосмисляне решава проблемите с тъмната материя и тъмната енергия.

Доказателство за разширяването на Вселената за учените е т.нар. червено отместване, което се получава, когато даден обект се отдалечава от наблюдателя. По-отдалечените галактики имат по-голямо червено отместване от по-близките до тях. Неотдавна учените откриха доказателства, че разширяването на Вселената не се извършва с фиксирана скорост, а все по-бързо. Това ускорение се описва с помощта на космологичната константа, която учените все още не са успели да изчислят точно, тъй като различните методи на изчисление дават различни резултати.

Космологичната константа е едно непрекъснато голямо главоболие за астрономите, понеже изчисленията за нейната стойност, направени с помощта на математиката на физиката на елементарните частици се различават от действителните наблюдения с невероятните 120 порядъка.

Обикновено космолозите се опитват да преодолеят тази трудност, като предлагат нова частица или физическа сила, но учените от Женевския университет са решили да тръгнат по друг път.

„В тази научна работа ние поставихме нови очила, за да погледнем към космоса и неговите неразгадани загадки, и предприехме математическо преобразуване на физичните закони, които го управляват“, заяви пред Life Science Лукас Ломбризие, теоретичен физик, автор на статията.

Според неговата интерпретация Вселената не се разширява, а остава равна и статична, както някога е считал Айнщайн. Ефектите, които наблюдаваме и които ни изглеждат като разширяване, се обясняват с еволюцията на масите на частиците, като например протоните и електроните.

В предложената нова представа за света частиците възникват от поле, което пронизва пространство-времето. Космологичната константа се определя от масата на това поле и тъй като то се колебае, масите на частиците също се променят. Космологичната константа се променя с времето, но по друга причина – заради промяната на масата на частиците във времето, а не заради разширяването на Вселената. По същата причина далечните галактики имат по-голямо червено отместване, което астрономите наблюдават.

Освен проблема за разширяването на Вселената, моделът на Ломброзие дава отговор и на други важни космологични проблеми. Например за тъмната материя: флуктуациите на полето се държат като т.нар. аксиони – хипотетични частици, считани за кандидати за тъмна материя. Флуктуациите също така премахват проблема с тъмната енергия, „от която сега вече няма нужда“.