Сръбските власти използвали Cellebrite за шпиониране на журналисти и активисти

Разкритията на Amnesty International за използването на технологии за мобилно разузнаване от сръбските власти разтърсиха общественото пространство през уикенда. Според доклад на организацията, местните служби за сигурност са използвали инструменти на израелската компания Cellebrite, за да отключват телефони и да инсталират шпионски софтуер върху тях, с което да продължат наблюдението над журналисти и активисти. Тези действия повдигат сериозни въпроси относно злоупотребите с технологии за наблюдение и потъпкването на гражданските права.

Отключване и след това шпионаж: Какво се случи в Сърбия?

Един от най-скандалните случаи включва журналиста Славиша Миланов и активиста Никола Ристич. В началото на 2024 г. Миланов е задържан по време на рутинна полицейска проверка в Белград. Полицията конфискува телефона му – Xiaomi Redmi Note 10S, и го връща часове по-късно. Според Миланов, веднага след като си е получил устройството обратно, е забелязал необичайни промени – мобилните данни и Wi-Fi били изключени, а приложения като „Настройки“, „Галерия“ и „Файлов мениджър“ били използвани, докато телефонът е бил в полицейски ръце.

Миланов използва приложение за мониторинг на активността и установява, че по време на конфискацията са извлечени 1.6 GB данни от устройството му. Обезпокоен за личната си информация, той се обръща към Amnesty International, която провежда техническа експертиза на телефона му.

Анализът разкрива, че телефонът е бил отключен с помощта на устройството Cellebrite, а върху него е бил инсталиран шпионски софтуер, наречен NoviSpy – програма, която позволява дистанционен достъп до лични данни и активност на телефона.

NoviSpy: Програма за наблюдение със сръбски произход

Според Amnesty International, в смартфона на журналиста са намерени следи от NoviSpy, която е разработка на сръбската служба за сигурност – (BIA).

Според доклада на Amnesty International, сръбски официални лица са инсталирали собствен шпионски софтуер, наречен NoviSpy, на телефоните на десетки журналисти и активисти. Този софтуер тайно е заснемал екрани, копирал е контакти и е качвал информацията на сървър, контролиран от правителството, предава Ройтерс.

Кодът на софтуера съдържа коментари и инструкции на сръбски език, а сървърите, към които NoviSpy изпраща данни, са базирани в Сърбия. Изследването свързва IP адрес, използван от NoviSpy, с BIA, като този адрес е бил идентифициран още през 2015 г. от Citizen Lab в друг случай на шпионаж.

Amnesty установява, че шпионският софтуер се използва системно за наблюдение на членове на гражданското общество. В някои случаи, като този на Миланов и Ристич, арестите или разпитите са били организирани с единствената цел да се получи физически достъп до устройствата им за инсталиране на NoviSpy.

Според Amnesty International, Сърбия е получила устройства от Cellebrite като част от помощен пакет, финансиран от норвежкото правителство и администриран от Службата на ООН за проектни услуги (UNOPS), предназначен да подпомогне страната в борбата с организираната престъпност и интеграцията в Европейския съюз. Норвежкото правителство временно е спряло доставките на устройствата през 2018 г., но те са били предоставени на сръбското вътрешно министерство през юни 2019 г.

Исторически контекст: Възраждането на физическия достъп до устройства

Докато съвременните технологии за дистанционен хак стават все по-скъпи и трудни за използване поради подобрената сигурност на мобилните устройства, случаи като този в Сърбия напомнят за ранните дни на шпионския софтуер. Преди две десетилетия физическият достъп до устройства беше стандартната практика за инсталиране на шпионски програми. Пример за това е операцията на ФБР през 2001 г., когато агенти инсталираха софтуер за следене на клавиатурата на мафиота Никодемо Скарфо.

Тази тактика очевидно се завръща, като властите използват инструменти като Cellebrite, за да отключат устройства и след това инсталират зловреден софтуер.

Случаят в Сърбия е и част от глобалната тенденция на използване на технологии за наблюдение срещу журналисти, активисти и дисиденти. Amnesty и Citizen Lab са документирали множество случаи на злоупотреби със софтуери като Pegasus на NSO Group, който позволява дистанционно проникване в устройства. Технологии като Cellebrite обаче дават възможност на властите да комбинират физическия достъп до устройствата с инсталиране на шпионски софтуер.

Cellebrite, чиито инструменти са били използвани в Сърбия, заяви, че софтуерът им не може да инсталира зловредни програми и че подобни действия изискват участие на трети страни. Компанията обеща да разследва случая и подчерта, че ако Сърбия е нарушила лицензионното споразумение, това може да доведе до прекратяване на отношенията ѝ с компанията.

Amnesty призовава за по-строг международен контрол върху продажбата и употребата на технологии за наблюдение. Според организацията, този случай е показателен за нуждата от глобални регулации, които да ограничат злоупотребите с шпионски технологии.

Случаят с шпионския софтуер NoviSpy е тревожен сигнал за нарастващите злоупотреби с технологии за наблюдение. Докато властите намират все нови начини за потискане на независими гласове, международната общност трябва да засили усилията си за защита на човешките права и свободи в цифровата ера.