Стареенето може да бъде заразно – като инфекция

Възможно ли е да се заразим със старостта като с вирус? Звучи като научна фантастика, но последните изследвания показват, че стареенето може да се разпространи в организма с помощта на специален протеин, подобно на инфекция. Учените са открили, че молекулата HMGB1 играе ключова роля в този процес и именно нейното химическо състояние определя дали тя ще доведе до преждевременно стареене на клетките.

Виновникът за стареенето е протеинът HMGB1

HMGB1 е протеин, който обикновено помага за организирането на ДНК в клетъчното ядро. Но когато клетката остарява или е подложена на стрес, тя освобождава HMGB1 извън клетката. И там започва забавното – в своята „редуцирана“ (намаляваща активността) форма HMGB1 се превръща в „пратеник на стареенето“, който задейства каскада от възпалителни и дегенеративни процеси в други клетки.

Изследователи от Корейския университетски колеж по медицина доказаха, че само редуцираната форма на протеина (а не окислената) може да предизвика стареене. Проучването показа, че окислената версия на HMGB1 при това е безвредна. Това означава, че именно химическата форма на протеина определя дали той ще предизвика стареене в съседните клетки.

Как става „заразяването“ на една клетка със старост

Изследователите са тествали това откритие в лаборатория, като са третирали човешки белодробни, кожни, бъбречни и мускулни клетки с възстановена форма на HMGB1. В рамките на няколко дни клетките спират да се делят, активират гените на стареенето (като p21 и p16) и започват да отделят възпалителни молекули.

Това поведение показва настъпването на сенесценция – състояние, при което клетките спират да функционират нормално, но не умират. За разлика от тях клетките, третирани с окислен HMGB1, запазват нормалната си активност и продължават да се делят.

По този начин сенесцентните клетки, освобождавайки активната форма на HMGB1, „заразяват“ младите здрави клетки, като ги карат да проявяват същите признаци на стареене. Така се образува опасен порочен кръг – колкото повече са сенесцентните клетки – толкова повече е протеинът HMGB1 и следователно толкова по-бързо остаряват останалите клетки.

Това откритие променя разбирането за стареенето. Стареенето не е въпрос на локално клетъчно износване, а на предаващ се процес, контролиран от химически сигнали.

Може ли да се разработи лекарство срещу остаряването

За да проверят резултатите в жив организъм, изследователите инжектират възстановен HMGB1 в млади мишки. В рамките на една седмица при тях се наблюдават признаци на стареене: мускулната функция се влошава, възпалението се увеличава, а в тъканите се активират маркерите за остаряване.

В друг експеримент на по-възрастни мишки с мускулни увреждания са инжектирани антитела, блокиращи HMGB1. Резултатите са впечатляващи. Раните им заздравявали по-бързо, възпалението намаляло, физическата издръжливост се подобрила – мишките тичали по-добре, стискали по-силно лапите си и т.н.

Откритието е обещаващо за нови лекарства срещу остаряването, които могат да блокират активната форма на HMGB1 и да я превърнат в неактивна окислена форма или да предотвратят активирането на възпалителните пътища. Трябва да отбележим, че някои от тези лекарства вече съществуват и се използват при автоимунните заболявания. Сега те може да имат ново приложение – в борбата със стареенето. Възможно е заедно с други лекарства против стареене те да покажат висока ефективност.

Можем да кажем, че стареенето не е просто генетична програма или износване на тъканите, а динамичен, потенциално обратим процес, включващ биохимични тригери. Това означава, че стареенето е по-коварно, отколкото се смяташе досега. То не е просто вътрешно изчерпване на клетките, а активен химически сигнал, който може да се разпространи между тъканите. Но в тази заплаха се крие и надежда – ако сигналът може да бъде блокиран, това означава, че стареенето може да бъде забавено, а може би дори и обърнато. Новите изследвания и клинични изпитания ще покажат дали един ден хората ще могат да бъдат „имунизирани“ срещу старостта.