Страховитите и добрите символи на Коледа и Нова година

Както добре е известно, коледните, аи новогодишните чудеса се случват само на хубавите хора, които са били добри, трудолюбиви и честни. А какво се случва с тези, които са се държали лошо? При тях идват специални гости – същества, чиито образи са се формирали от векове. Легендите за тях са възникнали сред различните народи, преплитайки се с древните езически обреди и християнските традиции. В онези сурови времена, когато зимата е била изпитание, а оцеляването е зависело от благоволението на природата, се раждат също толкова сурови приказки, пълни с предупреждения и поуки.

Крампус отнема лошите деца

Крампус е страховито същество от централноевропейската митология, добре познато на жителите на Австрия, Германия, Унгария и съседните страни. Външният му вид предизвиква тръпки: той прилича на дявол с дълги рога, разцепени копита, страховит дълъг език, дълга коса и вериги, които звънят при всяка стъпка.

Крампус излиза на лов в нощта на 5-ти срещу 6-ти декември, известна като Нощта на Крампус, за да накаже лошите деца. Когато всички добри деца спят, той обикаля улиците и ако някой се осмели да излезе навън, Крампус веднага го хваща с мощните си ръце и го вкарва в черен чувал, за да го отнесе завинаги в тъмното си владение. Легендите разказват, че този зловещ дух може дори да хвърли бедните малчугани във врящ котел!

Ниан е китайско чудовище

Ниан е герой от древен китайски мит, известен със своята жестокост и разрушителна сила. Той е огромно чудовище с глава на лъв или бик, покрита с люспи.

Според легендите Ниан се събужда веднъж годишно в навечерието на Нова година по лунния календар, излиза от морето и започва да поглъща добитък, зърно и припаси, а понякога дори хора. За да се предпазят от това чудовище, хората окачват червени украшения, носят червени дрехи, бият барабани и пускат фойерверки, създавайки шум и светлина, които плашат Ниан.

Този ритуал за прогонване на чудовището се е превърнал във важна част от празненствата по случай китайската Нова година, като символизира прогонването на злото и началото на нов жизнен цикъл.

Гномчето Нисе помага в домакинската работа

Нисе е приятелски настроено джудже от скандинавската митология, един вид домашен дух или домашен помощник, който е на почит в Норвегия, Дания и Швеция. Този дребен старец с дълга сива брада и червена шапка помага в домакинската работа и се грижи за животните.

По време на коледния сезон той тайно оставя подаръци за добрите деца и дискретно помага на домакините при приготвянето на празничната трапеза. В замяна на помощта си Нисе очаква скромна почерпка – обикновено купичка оризова каша с масло. Ако бъде обиден или забравен, той може да причини неприятности в къщата под формата на липсващи или счупени предмети и изплашени животни.

Кои са шуликуните?

Това са малки злонамерени демони от славянската митология, които излизат от водата – от ледената дупка или от блатото на Светите дни, вредят на хората по всякакъв начин и изчезват с края на този период.

Представяни са като малки човечета с големина на юмрук, с дълги уши и миши опашки, със заострени конусовидни глави, с които дълбаят дупките в леда, за да се измъкнат на земята.

Шуликуните имат железни куки в ръцете си и ги използват, за да хващат хората, които са се изгубили на някой кръстопът или минават през селата. Когато хванат някой човек, те го вкарват в ледената дупка. Освен това те правят различни дребни пакости на хората – примамват пияните хора в снежните преспи, скитат из селото през нощта, гледат в прозорците и плашат децата. Появата на шуликуни се смята за лошо предзнаменование – годината ще е нещастна.

Фрау Перхта дава монети и разкъсва кореми

Фрау Перхта е мистериозна фигура от германо-австрийските легенди. Тя е смятана за покровителка на дома и пазителка на реда, но също така е способна да наказва жестоко онези, които нарушават нейните правила.

Външният вид на Фрау Перхта се описва по различни начини: понякога тя е представяна като красива млада жена, а понякога като мършава стара вещица с гъша кожа и крив нос.

В южната част на Австрия се вярва, че в нощта на 5-ти срещу 6-ти януари, когато Перхта и нейната свита пътуват по света, тя може да бъде видяна, ако се погледне през прозореца. Но не го правете – това предвещава бърза смърт. През този период тя влиза в човешките домове и оставя монета под възглавницата на послушните деца, а на лошите отваря коремчетата и ги пълни със слама!

Грила, Йолската котка и Йоласвайнарите

Грила е зла и опасна людоедка от исландския фолклор. Тази гигантска вещица ужасява както децата, така и възрастните със зверския си вид и дългата си коса. Според легендите тя живее в планинските пещери и горите на Исландия.

В навечерието на Коледа Грила идва по къщите, за да отвлече непослушните деца, да ги отнесе в чувала си и след това да ги изяде. Според легендите тя има тринайсет сина, които се наричат Йоласвейнарас. Всеки ден преди Коледа един от синовете се появява в селата и всява хаос: краде лъжици, блъска врати, взема свещи.

В това семейство има още един зловещ герой. Според древните легенди Йолската котка се нахвърля върху онези, които не са имали време да се подготвят за празника и да си купят нови дрехи. Тя се спотайва в тъмнината на зимните нощи и ако открие някого със стари дрехи, може да го изяде.

Караконджулите всяват хаос на Коледа и Нова година

Караконджулите са зловещи същества, които се появяват от земята и обикалят Балканите от 25-ти декември до 6-ти януари. Външният им вид е ужасяващ: дълги криви носове, остри зъби и огромни очи, които светят в тъмното. Караконджулите обикалят селата и градовете, всявайки страх и хаос: чупят вещи, крадат храна и дори отвличат хора.

За да се предпазят от караконджулите, българите спазват много традиции, включително палене на огньове и използване на амулети.