Суперпамет или проклятие: Какво се случва в мозъка на хората, които помнят всеки ден от живота си

Около 100 души на Земята помнят всеки ден от живота си – какво са яли, какво са носили, какво е било времето. Ново проучване за първи път свързва тази рядка способност с особеностите на мозъчната дейност по време на дълбокия сън. И обяснението се оказва не това, че тези хора помнят по-добре, а че мозъкът им забравя по-зле.

Какво представлява хипертимезията и колко хора я имат

Хиперточната автобиографична памет, хипертимезията илиHSAM (Highly Superior Autobiographical Memory) е рядко срещано състояние, при което човек е в състояние да си спомни мигновено почти всеки ден от живота си в зряла възраст. Дайте му някоя дата и той ще ви каже кой ден от седмицата е бил, какво се е случвало по света и какво е правил самият той.

Първият диагностициран случай е на Джил Прайс от Калифорния. През 2000 г. тя пише писмо до невролога Джеймс Макгау от Калифорнийския университет в Ървайн, в което описва проблема с паметта си. Оттогава учените са открили още няколко десетки такива хора, но по-малко от 100 души в света са получили потвърдена диагноза на HSAM. Милиони хора са чували за този феномен, но само малцина действително отговарят на критериите.

Важно е да се отбележи, че не става дума за фотографска памет. Хората с това състояние не е задължително да запомнят по-добре лицата, имената или числата. Тяхната свръхспособност е свързана конкретно с автобиографичните събития, т.е. лични минали събития, свързани с датите.

При хипертимезията хората не забравят информацията

На пръв поглед изглежда логично, че хората с хипертимезия просто са по-добри в запаметяването на информация. Но предишни изследвания са показали обратното: техният процес на запаметяване работи по същия начин, както при всички останали. Тестовете за краткосрочна памет, тестовете за интелигентност и дори субективните оценки на качеството на съня не показват разлика между хората с хипертимезия и нормалните доброволци.

Така че какво е голямото притеснение? Авторите на новото изследване предполагат, че ключът е в консолидацията на паметта, т.е. в процеса, при който кратките спомени от деня се превръщат в дългосрочно хранилище. И този процес се случва само по време на сън.

Представете си десктоп на компютър, затрупан с файлове. Всяка нощ системата трябва да ги подреди: нещо да изпрати в архива, нещо да изтрие. При повечето хора някои от тези условности се губят в процеса на сортиране. Но при хората с необичайно добра памет този процес работи по-ефективно и почти нищо не се губи.

Какво представляват сънните вретена с прости думи

По време на дълбок сън мозъкът не просто си почива. Той активно обработва спомените, като ги прехвърля от временното в дългосрочното хранилище. По това време външните стимули са сведени до минимум, а невротрансмитерите са превключени на вътрешен работен режим.

Един от ключовите инструменти в този процес са сънните вретена. Това са кратки изблици на електрическа активност в мозъка, които продължават около секунда и се появяват единствено по време на дълбок сън. На електроенцефалограмата те се появяват като характерна вретеновидна вълна – оттам идва и наименованието им.

Всъщност вретената на съня са моментите, в които мозъкът „прехвърля“ свежи спомени от хипокампуса (временното хранилище) към мозъчната кора (постоянния архив). Колкото повече са тези изблици и колкото по-точно са синхронизирани с бавните вълни на съня, толкова по-ефективно е затвърждаването на спомените.

Какво е различното в мозъка на хората, които помнят всичко

Екип от Тексаския щатски университет и Северозападния университет провежда цялостно изследване на съня при 9 души с хипертимезия и 13 нормални доброволци. Участниците спали в лаборатория в продължение на две последователни нощи, докато устройства записвали мозъчната им дейност.

Резултатите се оказали много показателни. Общото време на съня, продължителността на всеки етап и мощността на бавните вълни не се различавали между групите. Но плътността на сънните вретена при хората със свръхзапаметяване била забележимо по-висока, особено в теменните, фронталните и централните области на мозъка.

Най-значителното увеличение на вретената е регистрирано в теменната кора – област, която е част от т.нар. теменна мрежа на паметта и отговаря за живото, детайлно възпроизвеждане на миналото. Освен това вретената при хората със свръхпамет са били по-точно синхронизирани с пиковете на бавните осцилации, което би могло да направи по-ефективен процеса на прехвърляне на спомените в дългосрочното хранилище.

Това е първото изследване, което свързва физиологията на съня с феномена HSAM. Според авторите резултатите предполагат, че подобреното консолидиране на паметта по време на сън допринася за суперпаметта.

Възможно ли е суперпаметта да бъде развита от обикновения човек

Проучването все още не дава пряк отговор на този въпрос. Важно е да се осъзнае, че това са предварителни данни за много малка извадка от 9 души. Учените са установили връзката между плътността на каротидните вретена и свръхпаметта, но това не означава, че чрез увеличаване на броя на вретената можете да „включите“ свръхпаметта.

Все пак цялостното заключение подкрепя тезата, че здравословният, достатъчен дълбок сън е от решаващо значение не само за имунитета, но и за затвърждаването на паметта при всеки човек. Плътността на каротидните вретена намалява с възрастта и при някои неврологични нарушения, така че грижата за качеството на съня е едно от малкото неща, които действително помагат за запазването на паметта.

Защо не винаги е добре да се помни всичко

Отстрани изглежда, че да помниш целия си живот е суперсила. Но хората, живеещи с хипертимезия, я описват по много по-различен начин. Джил Прайс, първият човек в света, диагностициран с това състояние, описва паметта си като мъчение. Тя казва, че просто не може да продължи живота си – миналото постоянно я преследва и пречи на нормалния живот.

Представете си, че не можете да забравите нито една кавга, нито една неудобна дума, нито един тежък ден. Всеки спомен е толкова ярък, сякаш се е случил вчера. За някои хора с тази диагноза тя е свързана с тревожност и депресия – невъзможността да се отърсят от миналото се превръща в сериозно психологическо бреме. Не всички обаче гледат на нея по същия начин: актрисата Марилу Хенър, която също има HSAM, смята паметта си за дар и се радва на възможността да се наслаждава на всеки ден наново.

Изследването на вретената на съня е още една стъпка към разбирането на начина, по който функционира паметта. Засега учените не знаят дали може да се повлияе на този механизъм и не са готови да предложат практически рецепти. Но сега науката разполага с първия биологичен маркер, свързващ физиологията на съня със свръхпаметта, и това прави бъдещите изследвания много по-целенасочени. А за останалите осем милиарда души основният извод е прост: начинът, по който спим, пряко определя начина, по който помним.

Проучванията на човешкото съзнание и неговите неограничени капацитети продължават да ни изумяват, доказвайки, че неврологията тепърва ще разкрива тайните на паметта. Ние следим с интерес тези фундаментални научни изследвания, тъй като разбирането на феномени като хипертимезията може да помогне за разработването на нови методи за борба с дегенеративни заболявания като Алцхаймер и деменция.