Сушата може да способства за появата на бактерии, устойчиви на антибиотици

Учените са изследвали почвените микроби и са установили, че сушата допринася за появата на организми, устойчиви на антибиотици. Освен това, някои гени за лекарствена устойчивост в почвените бактерии са открити в микроорганизмите, събрани от пациентите в болниците, съобщава Live Science.

Бактериите лесно обменят големи парчета генетична информация — процес, известен като хоризонтален пренос на гени. Следователно, всяка повишена резистентност в почвените микроби може лесно да се предаде на бактериите, които заразяват хората.

„Няма място, което да е имунизирано. Ако даден патоген се появи в една част на света, той се разпространява много бързо, така че е проблем, независимо къде живеете“ — каза водещият автор на изследването Даян Нюман от Калифорнийския технологичен институт.

Нюман и първият автор на новото изследване, изследователят от Калифорнийския технологичен институт (Caltech) Сяою Шан, за първи път откриха доказателства, че сушата може да изостри антибиотичната резистентност, в набор от пет метагеномни бази данни, които събират генетична информация за почвените микроби от различни среди на континенти по света. Някои от тези бази данни включват проби от едни и същи места преди и след сушата.

Учените установили, че във всички случаи гените, синтезиращи антибиотици са по-често срещани след сухия период и по-рядко срещани след края на сушата.

„Това се наблюдава в земеделските земи, в ливадите, в горите, в блатата, в Съединените щати, в Китай, в Швейцария“ — каза Нюман.

За да разберат какво се случва, учените провели лабораторни експерименти. Те третирали стерилна почва с антибиотика феназин, който се произвежда от определени видове бактерии. След това добавили почвени бактерии и оставили половината от пробите да изсъхнат в продължение на три дни, докато другите останали влажни.

Изследователите установили, че както се очаквало, концентрациите на антибиотици в почвата се увеличават с изпаряването на влагата. Те също така установили, че в отговор на повишените концентрации на антибиотици, чувствителните към антибиотици бактерии в почвата страдат, докато резистентните към антибиотици бактерии се размножават.

Според Нюман това показва, че антибиотичната резистентност се обуславя от еволюционен натиск. Само най-устойчивите и адаптивни микроорганизми оцеляват, когато сушата концентрира антибиотиците в други микроби до смъртоносни нива.

След това учените се върнали към метагеномните бази данни. Те открили, че гените за антибиотична резистентност стават по-често срещани по време на сухите периоди. Това разпространение е свързано с увеличаване на броя на гените, синтезиращи антибиотици, което подкрепя идеята, че засегнатите от сушата микроби повишават резистентността си към антибиотиците в отговор на повишения натиск от страна на резистентните микроорганизми.

Припомняме, че Световната метеорологична организация обяви най-горещото десетилетие в историята. Периодът 2015-2025 г. беше безпрецедентен по отношение на температурите. Учените предупреждават за ускоряващо се изменение на климата и нови температурни рекорди.