Съдът на ЕС издаде поставление срещу безконтролното следене

Върховният съд на Европейския съюз (ЕС) определи в началото на тази седмица за незаконно масовото следене на телефоните и интернет данните в ход, който се предполага, че ще възпрепятства действията на Франция и други европейски страни в тази посока, пише Reuters. Според медията, делото, заведено от активисти по граждански права и резултатът от него вероятно ще има сериозен отзвук и в други страни, като САЩ и Китай, които използват инструменти за следене в името на националната сигурност на страните си.

Решението на съда обаче идва с лека уловка: следенето и задържането на събраната информация се разрешава единствено в случаите, в които е счетено, че съществува сериозна заплаха за националната сигурност. В подобни ситуации, пълният достъп до телефонните записи и интернет историята на заподозрените лица трябва да са ограничени до период, който е „строго необходим“.

Настоящето решение следва разследване над четири случая в Белгия, Франция и Великобритания, при които съответните правителства са поискали разширяване на следенето с цел опазване живота на гражданите. „Подобна намеса във фундаменталните права трябва да бъде придружена от ефективни предпазни мерки и да бъде преразгледана в съда от независим административен орган“, се чете в решението на съда от вторник. Както уточнява по-късно в коментар за пресата Каролин Уилсън Палоу от Privacy International, един от ищците по делото, то „служи да напомни, че никое правителство не трябва да стои над закона“. „Демократичните общества трябва да поставят нужните граници и контрол над силите за следене и разузнавателните агенции“, допълва тя.

В постановлението на съда се заявява също така че националните съдилища не трябва да вземат под внимание информация, събирана по начини, които влизат в противоречие с принципите, изтъкнати в решението. Все пак, тези принципи подлежат на интерпретация, се уточнява в решението и отделните държави сами решават какво ще дефинират като „сериозна заплаха за националната сигурност“. Ако има хора, заподозрени в терористични действия, то те могат да бъдат следени онлайн в реално време. А ако заплахата продължава да е налице, то инструментите за масово следене могат да бъдат използвани и извън поставения лимит от време.

Решението на базирания в Люксембург съд не идва случайно сега. То е взето на на фона на подготовката за приемане на директивата за електронна поверителност на ЕС, която ще очертае правилата за опазване на правата на поверителност, свързани с електронните комуникации.

„Новите правила за електронна поверителност цели да оформи юридическия корпус от правила за опазване на информацията в ЕС, заедно с Европейския регламент за защита на личните данни (GDPR), който беше приет преди две години. Решението идва също така три месеца след друго отсъждане, което направи невалидно споразумението за трансатлантическия трансфер на информация заради опасения, свързани с мащабното следене, което се извършва от страна на САЩ“, завършва материала си Reuters.