Създаден е прототип на ракетен двигател, изгарящ собствените си резервоари за гориво за постигане на допълнителна тяга

Има вероятност в близкото бъдеще да се появят ракети, които се „самоизяждат“. За да достигне до орбита, ракетата носител трябва да издигне не само себе си и своя товар, но и горивото. А последното се съдържа в горивни резервоари, чийто размер може да достигне половината от размера на самата ракета. С изчерпването на горивото тези резервоари се превръщат в мъртво тегло, тъй като вече не могат да се използват за ускоряване. Те намаляват ефективността на ракетата-носител и се превръщат в космически боклук, тъй като много често се изхвърлят след изчерпване на горивото. Ако се предположи, че ракетата може да изгаря отработените части на конструкцията и да ги използва като гориво, би било възможно да се освободи капацитет за извеждане на още по-значими научни товари в орбита. Именно такава идея решиха да реализират британски инженери, които създадоха прототип на ракетен двигател, който „изяжда“ собствените си горивни резервоари.

Трябва да се отбележи, че тази идея не е нова. За първи път концепцията за подобна ракета носител е патентована през 1938 г., но работещ прототип така и не е създаден. Кшищоф Бжидзик от Университета в Глазгоу и неговите колеги са разработили малък прототип на ракетен двигател. Той не е достатъчно мощен, за да изпрати ракета с товар в космоса, но демонстрира, че концепцията е реална. Разработката ще бъде представена на Форума за наука и технологии на Американския институт по аеронавтика и астронавтика във Флорида.

Прототипът на двигателя е наречен Ouroborous-3, на името на древния символ на змия, която изяжда собствената си опашка. Той е проектиран да изгаря пластмасовата тръба, докато постепенно се изразходва съдържащото се в нея ракетно гориво. Това позволява да се изразходва до 1/5 от,  нея като гориво, като се осигурява тяга от около 100 нютона – около четири пъти повече от силата, необходима за счупване на яйце. Сега екипът от учени работи върху по-мощен прототип, който може да осигури тяга от около 1 000 нютона. Това е около шест пъти по-малко от това, което е необходимо на двигателя, за да изведе ракета в суборбиталното пространство. За да се постигне това, е необходимо не само да се увеличи мащабът на самата ракета, но и да се направи така, че пластмасовият резервоар да гори и горивото да се подава с постоянна скорост. Освен това учените ще трябва да открият как горящите части на ракетата ще променят нейната форма и ще повлияят на траекторията на полета.

Подобни двигатели биха могли не само да повишат ефективността на изстрелванията в космоса, но и да помогнат за намаляване на количеството космически отпадъци. Изгарянето на резервоарите, вместо изхвърлянето им в атмосферата, би могло да бъде малка стъпка към решаването на този проблем.