Тази земетръсна бомба от Втората световна е създадена да пропуска целта си – ето защо

Ако сте гледали филма „The Dam Busters“ от 1955 г., може би сте запознати с Барнс Уолис – английски инженер и изобретател, известен най-вече с това, че създава набор от особени експлозиви. Те са използвани ефективно по време на Втората световна война. Филмът се фокусира върху съвсем реалната мисия от 1943 г. с кодово име „Операция Chastise“. В нея британските Кралски военновъздушни сили (RAF) използват „подскачащите“ бомби на Уолис, за да взривят язовири по долината на Рур – централен нацистки индустриален район.

Тези бомби са проектирани така, че да подскачат по водата, избягвайки контрамерките на торпедните мрежи. 

Именно с това нестандартно мислене е известен Уолис през цялата си кариера. Преди скачащите бомби той създава геодезични самолетни корпуси. Te се оказват по-здрави от повечето фюзелажни конструкции по онова време. 

Следващото изобретение на Уолис е свързано с необходимостта от разрушаване на бункери. Трудно е да се определи точният брой на построените от нацистите, но по приблизителни данни те са над 25 000. 

Германските бункери са били пословично трудни за пробиване – от Атлантическия вал до бункера „Тирпиц“ в Дания с площ 7 500 кв. м.

Един такъв 26-метров покрив от бетон, желязо и стомана защитаваше загражденията за подводници в Сен-Назер, Франция. 

Бункерът Ла Купол, който изстрелваше ракети V-2, беше покрит с купол, направен от 55 000 тона бетон и дебел 5 метра.

Обикновено хвърляните бомби нямат никакъв шанс да повредят подобни структури. 

Така че, използвайки нестандартно мислене, Уолис разработва такава, която може да пропусне набелязаната цел, но все пак да създаде достатъчно енергия, за да я разруши.

Британският „Tallboy“ определено може да разтърси земята

През 1941 г. Уолис пише статия, в която обяснява как съюзническите сили могат да пуснат масивна тежка бомба близо до целта, която да се стигне дълбоко в земята и след това да се взриви. Последвалата експлозия би отприщила толкова мощна ударна вълна, че би могла да разруши самите основи на дадена сграда, като по този начин я отслаби достатъчно.

Идеята е директният удар да не е задължителен, но все пак да се разруши целта.

Така и при двата случая структурата ще бъде напълно неизползваема.

От научна гледна точка е известно, че ударните вълни преминават по-бързо и по-ефективно през твърди тела, отколкото през въздух. Идеята е оправдана и британската RAF дава зелена светлина на Уолис да експериментира с изработването на такава бомба.

Появява се Tallboy – бомба с тегло 5443 килограма. Преди това най-тежката налична бомба е тежала едва 453 килограма. С височина 6.4 метра, творението на Уолис оправда името си.

С диаметър от 1.1 метра и 2358 килограма експлозив Torpex D1, да пъти по-силен от тротила, очакванията са огромни. Пусната от височина около 6100 метра, бомбата прави кратер дълбок 24 метра, с диаметър от 30 метра. Терминалната скорост на Tallboy се оценява на около 1100 метра в секунда.  Може да пробие 5 метра бетон. Бомбата се удря в земята със скорост около 1200 километра в час.

По време на войната са пуснати над 700 такива бомби по стотици цели, включително по германския боен кораб „Тирпиц“.