Тайната на часовниковата стрелка: Защо стрелките на часовниците се движат надясно, а не наляво?

Чудили ли сте се някога защо стрелките на часовника се движат надясно, а не обратното? Толкова сме свикнали с това, че дори не забелязваме колко дълбоко вкоренен е този стандарт в живота ни. Причината обаче съвсем не е случайна – тя е свързана не само с удобството, но и с въртенето на Земята и с факта, че по-голямата част от човешката цивилизация дълго време е живяла в Северното полукълбо. Как това би могло да повлияе на посоката на движение на стрелките на часовника?

Защо стрелките на часовника се движат отляво надясно

Когато хората започнали да измерват времето, те са използвали слънчеви часовници. Това означава, че човечеството се е ориентирало по най-очевидното нещо – движението на Слънцето и сенките.

Ако погледнем Земята от Северния полюс, тя ще се върти обратно на часовниковата стрелка. Но в Северното полукълбо, където са възникнали повечето древни цивилизации, слънчевите часовници са показвали движението на сянката в кръг – от ляво на дясно, т.е. по посока на часовниковата стрелка.

Древните египтяни и вавилонци са използвали слънчеви часовници още преди 5000 години и техните сенки са се движили в познатата ни посока. Дори когато станали достъпни по-точни начини за измерване на времето, хората продължили да разчитат на този принцип. Слънчевият часовник остава популярен до Средновековието, а посоката му на движение се превръща в стандарт за определяне на времето.

Когато през XIV в. в Европа били изобретени механичните часовници, майсторите, които ги създали, просто повторили познатия принцип. Стрелките им се движели по същия начин, както сенките на слънчевия часовник – в кръг, от ляво на дясно. Този стандарт се наложил и дори масивните часовници на кулите на катедралите следват този модел.

Така че посоката на стрелките съвсем не е случайна. Тя води началото си от древни времена, когато хората за първи път са започнали да отчитат времето по движението на Слънцето и сенките. Но ако цивилизацията беше възникнала в южното полукълбо, може би стрелките на часовниците ни щяха да се движат в обратна посока.

Защо един час има 60 минути

Един час би могъл да се състои от 100 минути, но ние все още използваме числото 60. Този стандарт е дошъл при нас от Древен Вавилон, където преди около 4000 години са използвали шестдесетична бройна система. Числото 60 не е избрано случайно – то лесно се дели на много числа (2, 3, 4, 5, 6, 10, 12 и т.н.), което е удобно при изчисленията и разделянето на времето на равни части.

По-късно тази система е възприета от древногръцките математици и астрономи, а след това се утвърждава в Европа. Така се появяват познатите ни 60 минути в часа, 60 секунди в минутата и дори 360 градуса в кръга. Времето и ъглите все още се измерват според тези принципи, защото тази система е удобна и е изпитана в продължение на хиляди години.

Въпреки че днес десетичната система изглежда по-логична, никой не бърза да се откаже от шестдесетичната система. Тя е толкова дълбоко вкоренена в културата и науката, че промяната ѝ би означавала пренаписване на цялата система за време и навигация. Така че този принцип няма да бъде променен.

Защо има 24 часа в денонощието

Да разделят денонощието на 24 часа за първи път са измислили египтяните. През деня те използвали слънчеви часовници, като разделяли времето от изгрева до залеза на 12 части. А през нощта са се ориентирали по звездите: първоначално са отделили 36 ориентира, но с времето са ги намалили до 12, за да следят по-удобно смяната на времето. Така денят бил разделен на две равни половини – 12 часа ден и 12 часа нощ.

Защо именно 12? Това може да е свързано с лунните цикли и дори с пръстите на ръцете – ако преброите фалангите на четирите пръста с палеца, ще получите 12. По-късно гърците и римляните възприемат този ред, а с появата на механичните часовници през XIV в. окончателно е възприет 24-часовият формат.

Счита се, че първите механични часовници са изобретени в Китай около 725 г. от н.е. В продължение на много години те са окачвани на стените на хората, но с течение на времето се преместват на китките. Първото споменаване на ръчни часовници датира от 1571 г. – граф подарява на кралица Елизабет I гривна с вграден часовников механизъм. Ръчните часовници стават популярни едва през XX век и днес могат да се видят на китките на много мъже и жени.

И това се случва въпреки факта, че днес всеки човек разполага със смартфон, чрез който винаги може да разбере точния час. Ръчните часовници са стилен аксесоар, а сега вече масово използваме смарт часовници, много от циферблатите на които показват стрелки, движещи се по съвсем същия наследен от древността начин.