Тайните на ацтекските „смъртоносни свирки“ – този звук предизвиква ужас и паника

Ацтеките са древен индиански народ, който преди много време е изградил грандиозна империя в Централно Мексико, съществувала от XIII до XVI век. Те се славели не само с развитата си култура, но и с изключителната си жестокост – ацтеките практикували човешки жертвоприношения и редовно водели войни. Несъмнено този народ е знаел „немалко за развлеченията“. Така например в столицата си Теночтитлан те построили кула от човешки черепи. Много от ритуалите си те извършвали под ужасяващия звук на „смъртоносни свирки“, познати и като свирките на смъртта. Всеки, който я чуел, получавал студени тръпки по гърба си. В наши дни тези свирки имат не само културна стойност, но са и обект на изследвания в областта на психологията, акустиката и неврологията.

Защо ацтеките са използвали смъртоносните свирки

Според археологически данни ацтеките са използвали „смъртоносни свирки“ в ритуали, посветени на боговете на смъртта и вятъра, като Миклантекухтли и Ехекатл. Според вярванията на този народ Ехекатл е създал човечеството от костите на мъртвите. Звуците на свирките спомагали за създаването на атмосфера на ужас, която съответствала на значението на ритуала. Звукът на ацтекската смъртоносна свирка, който варира от заплашително съскане до смразяващ кръвта писък, е също толкова страшен, колкото и приличащият на череп вид на инструмента, който го произвежда. Съществуват обаче и други хипотези за предназначението на тези твърде странни „инструменти“.

Според една от тях свирките са били използвани по време на погребения. Звуците, издавани от свирките, символизирали виковете на душите, които се готвели да преминат в света на мъртвите. Според друга версия свирката можела да се свързва с природните стихии, като вятър и дъжд. Затова звуците се използвали и за увеличаване на реколтата. Трябва да припомним, че ацтеките са се занимавали активно със земеделие, а също така са отглеждали в плантациите си кохинил – насекомо, което днес се използва като оцветител в хранително-вкусовата промишленост.

Смята се, че свирките може да са били използвани в битките за сплашване на враговете чрез създаване на звукова завеса на ужаса. Някои експерти също така предполагат, че свирките може да са имитирали звука на ветровете от Миклан – подземния свят на ацтеките, в който според тях се спускали жертвените дарове. Възможно е всички тези хипотези да са верни. Те се основават на археологически доказателства, включително изображения на богове и митични същества, които държат предмети, наподобяващи именно тези „смъртоносни свирки“.

Какво всъщност представляват свирките на смъртта

„Свирката на смъртта“ е доста необичаен инструмент, изработен във формата на череп с най-различни символи, свързани със смъртта. Повечето от екземплярите са открити в гробове, датиращи между 1250 и 1521 г. сл. н. е. и са били сравнително малки по размер и изработени от глина.

Свирките са конструирани по такъв начин, че при сблъсъка на няколко въздушни потока те издават уникални пронизителни звуци, напомнящи писък. Благодарение на съвременните технологии, включително 3D принтирането, учените са успели да пресъздадат „свирките на смъртта“ с висока точност. Това даде възможност да се разбере защо техният звук предизвиква ужас и паника.

По какъв начин звуците на „свирките за смъртта“ влияят на мозъка

Изследователите са провели поредица от психоакустични експерименти, при които са дали на доброволци да прослушват звуците на ацтекските свирки. Всички слушатели ги оценили като плашещи и отблъскващи, предизвикващи негативни емоции. Участниците в експеримента твърдят, че те пречат на мисловните процеси и предизвикват желание за незабавна реакция спрямо тях.

Авторите на тази нова научна работа са използвали методи за невровизуализация, за да изяснят по какъв начин субективните усещания са свързани с въздействието на звуците върху мозъка. Оказало се, че мозъкът изпитва затруднения при категоризирането на звуците, като ги възприема като такива с хибриден произход – естествени и изкуствени, т.е. свързани с природата и технологиите.

Невроизовизуализациите също така показват, че звуците активират „специфична мозъчна активност“ в слуховите области на кората на главния мозък от по-нисък порядък. Тези области на мозъка са свързани с възприемането на заплахите и стреса. Това води до съответна реакция в тялото – повишен сърдечен ритъм и мускулно напрежение. Но с какво е свързано това?

В проучването се отбелязва, че уникалната структура на въздушната камера и изхода създава ниски, хаотични честоти, които могат да предизвикат при хората силно чувство на тревожност. Тези звуци имат сходство с някои природни явления като ураганите и вулканичните изригвания. Това ги прави особено плашещи, тъй като тези звуци са като „зашити“ в нашето възприятие в качеството им на предупреждения за катастрофи.

Освен това звукът сякаш разпалва въображението, тъй като мозъкът се опитва да определи символичното му значение. За това свидетелства фактът, че „свирките на смъртта“ силно влияят на всички хора. Авторите на този труд публикуваха своята научна работа в изданието Communications Psychology.

Според учените откритията косвено показват, че свирките с форма на череп може да са били използвани за сплашване на хората, например при човешки жертвоприношения, или на церемониални събирания. Те показват как древните народи са използвали звуците, за да манипулират емоциите и да създават необходимата атмосфера.