Тежка ли е работата на програмиста от гледна точка на психофизиологията

Добре известен факт от медицинска гледна точка е, че работата на разработчиците и програмистите е тежък труд, сравним с отсичането на дърва в гората. Но проблематиката на този тип труд е твърде силно недооценена в общественото съзнание. Нека да разгледаме този аспект от научна гледна точка.

1. „Какво толкова има – седиш си там и чукаш по клавишите…“ – позната ли ви е тази точка на зрение? Така говорят хората, които не са запознати с основите на функционирането на човешкия мозък. Работата е в това, че в състояние на покой нашият мозък използва около 10% от цялата консумирана от човешкото тяло енергия. Но когато главният мозък се използва много активно, то неговата консумация нараства до 25-30%, а според последни изследвания и до повече. Тоест, от енергийна гледна точка, през това време вие наистина сякаш цепите дърва. Но не с ръцете си – същата енергия се изразходва от главата. Оттук идва и силното чувство за физическа умора след интензивно програмиране или друга подобна умствена дейност. Сякаш ров сте копали нали? Само че за другите, които никога не са използвали своя мозък по подобен начин, това чувство е съвършено непознато. Оттук идва и недооценяването от страна на някои хора.

2. Вторият важен момент е свързан с това, че за разлика от мускулите, нашият мозък не използва директно общата система на кръвообращение. Google би могъл да намери, че това се нарича хематоенцефалична бариера, която надеждно защитава нашия мозък от инфекции и паразити. И в същото време тази бариера е едно тясно място, което не дава възможност работата на нашия мозък да се ускори до максимум. Тази структура по нещо прилича на решаването на проблемите с охлаждането на съвременните чипове. Мозъкът наистина прегрява поради високата консумация на енергия при усилена умствена работа. Но тук има нещо друго: освен прегряването, образуват се органични отпадъци по време на работата на мозъка в подобен режим. Позната ли ви е болката в мускулите след интензивен физически труд или след престараване във фитнеса? Но да се премахнат органичните отпадъци от мускулите е къде по-лесно, отколкото от мозъка. Но в мозъка няма рецептори за болката и тези усещания липсват. Ето защо мозъкът ни сигнализира за своето претоварване по други начини.

Ето че се получава, че „чукането по клавишите“ е едно от най-тежките занимания в нашия социум. Това наистина е така и е медицински научен факт.

Нека да обърнем внимание и на нещо друго: когато се използват добре познати шаблони в програмирането, разходът на енергия е значително по-малък, в сравнение с тази за създаването на нещо ново. Ето защо е справедливо и разумно по различен начин да се оценява един час работа, в зависимост от това, доколко се използват софтуерни шаблони, при които почти всичко идва наготово. И този момент не среща добро разбиране в общественото съзнание. Ето защо за човек, който през живота си не е натоварвал своя мозък, писането на код винаги си е писане на код и еднакво „чукане по клавишите“.Но в реалността това изобщо не е така.

3. Инерцията на мозъка. Тук е още по-интересно. Работата е в това, че мнозина от нас мислят за мозъка като за някаква съвкупност от хардуер и софтуер. Но от медицинска гледна точка това е твърде далече от истината и по-точно, той не е нито едното нито другото. Ако може да се направи някакъв аналог с компютърната техника, то той прилича на някои програмируеми процесори и други чипове, в които програмата твърдо е зададена в тяхната структура. Само че в мозъка тази структура и съответно – програмата, постоянно се променят. Разбира се това е един съвсем опростен модел, но ни помага да разберем следното:

– Не можем просто така да подадем на мозъка инструкция от рода на killall и да прекратим всички процеси, понеже процесите в мозъка са твърдо зададени в неговата структура. А за каквато и да било промяна на структурата е необходимо време. Понякога много време. И това е инерцията на мозъка. „Програмите“, които управляват нашите мисли и действия не са просто някаква последователност от електронни потенциали, която лесно може да бъде презаписана с друга информация. Дори и когато става дума за краткосрочни процеси в мозъка, тяхната инерция е винаги много по-голяма от тази в една компютърна система.

Навярно мнозина от нас много добре знаят, че когато започнат и се потопят изцяло в някакъв проект, то върху този проект се работи постоянно. На работата. По време на хранене. И при разходка. И по време на сън – как мислите, как така сутринта носи толкова хубави и свежи идеи?

Отчасти това е причината някои програмисти да посягат към алкохола – те се опитват да овладеят инерцията на мозъка и поне за кратко време да спрат тази непрекъсната и омагьосана работа на мозъка с помощта на алкохол. Опитват се поне малко да спрат огромното натоварване на този орган. Други използват по-различни симулатори, от което разбира се прегарят. Но това е една обширна тема, която трябва да се обсъди отделно.

Разбира се, не това е пътят. Много хора предпочитат да спортуват и да се разтоварят със секс. Медитацията е един отличен помощник, а последно време се срещата различни комбинации, в зависимост от натурата на конкретния човек.

Не е зле да се знаят поне основите на физиологията на собствения мозък, понеже твърде често започнаха да се срещат хора прегорели докрай, напълно износени, които окончателно са изгубили каквато и да било мотивация и способност към вдъхновено програмиране, а и далеч не само програмиране.