Тим Бърнърс-Лий с критика към британските власти и новия шпионски закон

Тази седмица злокобна законова мярка получи кралското одобрение във Великобритания. The Investigatory Powers Bill, както е известен официално проектозакона, се очаква да бъде приет към края на настоящата година, независимо от над 100 000 подписа, които онлайн петиция събра. По силата на The IP Bill, властите на Острова и общо над 48 правителствени организации получават властта да следят комуникациите на жителите на кралството, задължават интернет доставчиците да запазват запис на онлайн историята на хората в продължение на година, както и да изискват от доставчиците на софтуер и услуги да внасят слабости в продуктите си, които да позволят на британските шпиони да контролират необезпокоявано защитени системи.

Въпросният закон бе посрещнат с остра критика от множество страни. Освен чисто техническата страна, която ще направи живота на интернет компаниите и разработчиците кошмар, IP Bill е в разрез с основни свободи и доближава Великобритания до страни, като Саудитска Арабия, Северна Корея и Иран, където правото на тайна на личния живот бива погазвано. Подобни са критиките и на „бащата на Интернет“ Тим Бърнърс-Лий, който разкритикува остро закона, който ще влезе при управлението на новия британски министър-председател Тереза Мей, наречена наскоро от The Register доста находчиво „Биг Мадър“ (по асоциация с „1984“ на Джордж Оруел).

„Този шпионски закон няма място в една модерна демокрация – той подкопава фундаменталните права, които имаме онлайн. Масовото събиране на историята на интернет посещенията на всички е непропорционално, създава кошмар за сигурността за интернет доставчиците и погазва правото ни на лично пространство. Междувременно, властта за законно компрометиране на всеки продукт представя опасността да направи Интернет по-малко безопасен за всички“, споделя Лий в интервю за Би Би Си.

В проекта се предвижда известен контрол над шпиониращите организации, като изискването за одобрението на специална комисия и висши правителствени ръководители, но както посочва The Register, става дума по-скоро за формални изисквания, които надали ще спрат агенциите да се ровят в личния живот на британците. Все пак, тези мерки могат, ако не да спрат, то да забавят плановете им.

„Пречи ли се по този начин на Великобритания да разрушава криптираната защита? Абсолютно не. Всъщност ги овластява да правят това. Означава ли, че потребителите ще бъдат уведомени, че комуникацията и трафика им ще бъдат компрометирани от троянски коне? Не. Всички пълномощия и контрол ще са съсредоточени във високите етажи на властта“, пише Киърън Маккарти в материал от вчера.

Защо се приема закона и защо липсва реална опозиция на мярката от политическата класа в Лондон? Лий няма ясен отговор на въпроса. Една от причините, смята той, се крие в сериозния обем на текста на проекта (над 500 страници), който е трябвало членовете на парламента да прегледат и прекалено техническия му характер, както и малкото време, с което са разполагали. Брекзит и победата на Тръмп в САЩ също вероятно са оказали въздействие, смята Лий.

Страховете от прилагането на закона са много. Освен, че веднъж отворена за хакване от службите една система, тя ще бъде толкова уязвима за атака и от престъпници, страха, че хората, които имат достъп до информацията може да я използват за собствени цели, също присъства. Не по-малко сериозно стои въпроса за бъдещето на бизнеса и присъствието на големи технологични компании на Острова, които могат да преосмислят оставането си във Великобритания, което да застраши икономиката на страната. Не е известна каква ще е реакцията на компании, като Google, Facebook и Apple, които имат сериозно присъствие в Обединеното кралство и дали те ще се съобразят с новия закон.

Въпросният закон бива въвеждан като мярка за борба с терористичните заплахи и обикновения човек е по-притеснен именно от тази опасност, отколкото за личното си пространство, коментира Би Би Си. Законът е сходен с предложен от американски сенатори проект, който обаче не мина в САЩ, тъй като се надигна сериозна обществена и политическа опозиция срещу него. Неведнъж американски официални представители са заявявали как хората трябва да се лишат от тайната на личното си пространство за сметка на сигурността си. Твърдение, което бе разкритикувана не от един и двама, според които няма как да има сигурност на данните и комуникациите без те да бъдат запазени скрити от външни очи. Не мина и манипулацията на висши ръководители на Агенцията за национална сигурност на САЩ, които преди време обявиха, че масовия контрол на Вашингтон над глобалните комуникации, разкрит от Едуард Сноудън е предотвратил терористични актове. Оказва се, че това обаче не е така.

„Обществото ще повярва на простата версия на истината: „Ако нямаш какво да криеш“, няма от какво да се криеш и това ще бъде валидно, докато не почне да ги засяга лично“, завършва Лий.