Трите телекома са сред най-силните двигатели на дигиталния растеж у нас

Телекомуникационният сектор в България рядко влиза в масовите новинарски потоци с амбициозни обещания или шумни декларации, но именно там се случва една от най-последователните трансформации на българската икономика. Новият доклад на Института за пазарна икономика очертава изключително ясно как трите големи оператора в страната са създали модел, който съчетава мащабни инвестиции, дългосрочна инфраструктура, висококвалифицирана заетост и социална стойност, която далеч надхвърля рамките на секторния анализ. Данните показват как България се изравнява и в някои отношения дори изпреварва държави в Европейския съюз, които традиционно се възприемат като по-развити в цифрово отношение.

Инвестиции в мащаб, който рядко се среща в българската икономика

Докладът посочва, че през 2024 г. инвестициите в телекомуникационна инфраструктура достигат 676 милиона лева, а над 640 милиона от тях са вложени директно от трите водещи оператора. Този обем се запазва устойчиво през последните години и представлява интензивност от около 18 до 21 процента от годишните им приходи — стойност, която е почти три пъти над средното за българската икономика.

Това означава, че за разлика от повечето сектори, където капиталовите вложения се движат предпазливо и често на цикли, телекомуникационните компании реинвестират значителна част от приходите си в създаването на цифров гръбнак за страната. Така се развиват оптичните трасета до дома, изграждат се нови 5G клетки, модернизират се центрове за обслужване и се разширяват платформи за облачни и софтуерни услуги, които вече придружават класическото разбиране за „телеком“.

Статистиката показва и още нещо важно: делът на телекомуникациите в общите капиталови вложения на икономиката достига 2,3 процента, а ако се разгледат само нефинансовите услуги — цели 6,9 процента. Това е индикатор за сектор, който не просто следва тенденциите, а активно ги задава.

Сектор, който създава стойност — не само инфраструктура

В основата на високата инвестиционна активност стои и стабилната кадрова структура. Трите водещи оператора осигуряват работа на над десет хиляди души, като заетостта нараства от 9650 през 2022 г. до 10 475 през 2024 г. Ръстът е пряк резултат от нуждите на един сектор, който едновременно разширява мрежи, увеличава компютърната и софтуерната си тежест и развива услуги за бизнеса, администрацията и домакинствата.

Средната годишна работна заплата в телекомуникациите достига почти 38 хиляди лева, което е с повече от 50 процента над средното за страната. В дейностите, свързани с безжична комуникация, възнагражденията са още по-високи, преминавайки границата от 42 хиляди лева на година. Това не е следствие от пампозност или прекомерни разходи, а от високата производителност на труда — добавената стойност на един служител в сектора достига 130 хиляди лева, което е приблизително една четвърт над средното за ИКТ индустрията и повече от два пъти над средното за цялата икономика.

Към това трябва да се добави и отчетливият принос към публичните финанси. За периода 2022–2024 г. трите големи оператори са внесли общо 626 милиона лева под формата на корпоративни данъци, осигурителни вноски, данък върху доходите и местни такси. Само корпоративният данък нараства до почти 88 милиона лева през 2024 г., което е около два процента от всички постъпления от корпоративни данъци в страната.

Инфраструктура, която изпреварва ЕС — и променя начина, по който живеем

Сред най-впечатляващите изводи в доклада е състоянието на българската цифрова инфраструктура. Покритието с оптична мрежа до дома достига 90,4 процента от всички домакинства — ниво, което значително изпреварва средното за Европейския съюз. Включително мрежите от много висок капацитет, обхватът достига 90,3 процента, докато средният показател за ЕС е 82,5 процента. На този фон 5G покрива над 80 процента от домакинствата и над 90 процента от населението, а мобилният трафик почти се удвоява за две години, нараствайки от 116 до 230 петабайта.

Тези числа биха били сухи, ако не водеха до реални промени в поведението и навиците на потребителите. Българите вече пазаруват онлайн в мащаб, който до преди няколко години изглеждаше като далечна перспектива. Все повече хора разчитат на електронно здравеопазване — от записване на часове през платформи до достъп до електронни досиета и рецепти. Интернетът е място не само за забавление, но и за участие в обществения живот: допитвания, анкети, коментари, публични позиции.

Едновременно с това услугите остават едни от най-достъпните в Европа. Средният приход на мобилен потребител е около 20 лева месечно, което спрямо европейските нива се откроява като значително по-ниска стойност. Когато се сравни с доходите, реалната цена на мобилните услуги намалява две поредни години — показател, който говори за рядко срещан баланс между развитие и достъпност.

Поглед напред: инфраструктурата е готова, остава да наваксаме с уменията

Картина, която се очертава от анализа на ИПИ, е на сектор, който не просто функционира успешно, а активно променя конкурентоспособността на страната. България вече разполага с телекомуникационна инфраструктура, която е над средното за ЕС; с оператори, които инвестират устойчиво и дългосрочно; и с експерти, които създават добавена стойност далеч над националните показатели.

Единственото предизвикателство, което остава отчетливо на хоризонта, е човешкият капитал. Ако цифровите умения на населението успеят да настигнат нивото на инфраструктурата, икономическите възможности, които стоящите зад мрежите компании са подготвили, ще бъдат разгърнати в пълния им мащаб.

Телекомуникационният сектор вече е свършил своята част — тихо, методично и с инвестиционна решителност. Оттук напред остава въпросът дали държавата, бизнесът и обществото ще използват това стратегическо предимство достатъчно смело.