Турските власти залагат на нетрадиционен подход към киберсигурността

Турският комитет по отбрана одобри проектозакон, който предвижда наказателна отговорност за „създаване на неверни впечатления“ за изтичане на данни. Според документа лицата или организациите, които „създават фалшиво впечатление за изтичане на данни“ могат да бъдат осъдени на от 2 до 5 години затвор. Властите твърдят, че настоящият закон за дезинформацията, приет през 2022 година не обхваща в достатъчна степен заплахите за киберсигурността и новите мерки ще помогнат за по-ефективна борба с недробожелателите.

Документален филм, публикуван във вторник в канала в YouTube на 140journos – медия, базирана в Истанбул, която създава и публикува визуални истории, документални филми и квалифицирани изследвания по широк кръг от въпроси за Турция разкрива сериозни пропуски в сигурността на турските правителствени бази данни, особено в HSYS и e-Nabız – националните хранилища на здравни данни.

Опозиционни депутати и организации за защита на свободата на печата обаче твърдят, че законът може да бъде използван за задушаване на независимата журналистика и ограничаване на обществения достъп до информация за мащабни нарушения на сигурността на данните, включително изтичания, засягащи милиони турски граждани.

Критиките към инициативата включват разкази, че вместо да наказва онези, които не са успели да защитят данните, новият закон е насочен срещу онези, които разкриват изтичания на информация. Освен това, според законодателите, законът е „опит за криминализиране“ на журналистиката, създавайки ново престъпление. Законът за дезинформацията вече се е превърнал в инструмент за разследвания срещу журналисти и граждани, като са проведени повече от 4500 разследвания въз основа на обвинения в „разпространение на невярна информация“.

Законопроектът, предложен от депутати от управляващата Партия на справедливостта и развитието идва на фона на множество мащабни нарушения на сигурността на данните на турските граждани.

Така например през 2024 година стана известно за база данни, качена в Google Drive, съдържаща лична информация на над 108 милиона турски граждани, включително починали вече хора. Изтичането включваше номера на лични документи, адреси, телефонни номера и други чувствителни данни. Правителството поиска от Google да помогне за отстраняването на изтичането. Случаят предизвика критики към подхода на правителството към киберсигурността и опасения относно продажбата на данни в даркнет.

Законопроектът също така дава право на властите да претърсват и изземват електронни устройства без съдебна заповед в случаи на киберзаплахи. Опозицията предупреждава, че подобни мерки биха могли да застрашат неприкосновеността на личния живот и поверителността на данните на гражданите. Критиците настояват за реформа на законодателството за защита на данните и предупреждават за възможни рискове от мащабни изтичания на информация в бъдеще.