Търсенето на извънземни се пренася в паралелните вселени

Друго възможно обяснение за липсата на следи от извънземни бе дадено от учени от Европа. Нов теоретичен модел, основан на уравнението на Дрейк, показва, че извънземният живот е по-вероятно да възникне в паралелна Вселена, съществуваща в безкрайна Мултивселена. Но не в каква да е Вселена, а в такава с малко по-висока плътност на тъмната енергия от нашата.

Уравнението на Дрейк е формула, изведена от астрофизика Франк Дрейк през 1961 г. за оценка на вероятността за откриване на извънземен живот. Тя зависи главно от броя на звездите в галактиката, около които биха могли да обикалят потенциално обитаеми екзопланети. В ново изследване астрономи от Обединеното кралство и Швейцария екстраполират тази идея към Мултивселената, като изчислиха как разликите в плътността на тъмната енергия влияят върху броя на звездите в паралелните вселени.

Според съвременната космологична представа тъмната енергия влияе върху разширяването на Вселената – нашата или алтернативната вселена. Ако в нея има по-малко тъмна енергия, тя се разширява по-бавно, а образуването на звезди също се забавя. И обратното, ако в някоя паралелна Вселена има повече тъмна енергия, отколкото в нашата, то там би трябвало да има повече галактики и обитаеми планети.
Ако обаче тъмната енергия е твърде много, Вселената ще се разширява твърде бързо и плътността на материята, от която се образуват звездите, ще намалее значително. Това не е добре за живота. Затова е най-удачно, когато плътността на тъмната енергия е малко по-висока от нашата, пише Life Science. Тогава около 27% от барионната материя във Вселената ще се превърне в звезди, а не 23%, както е в нашата Вселена.

Изследването е изцяло теоретично и се основава на хипотезата за Мултивселена, която има както поддръжници, така и противници сред учените. Въпреки това „би било интересно да използваме този модел, за да изследваме появата на живот в различни вселени и да видим дали не трябва да преосмислим фундаменталните въпроси за Вселената, които си задаваме“, казва съавторът Лукас Ломбризер от Женевския университет.