Убиецът на века проговори: учените разкодираха генома на вируса, убил 100 милиона души

Вирусът на испанския грип от 1918 г. оживява в лабораторни условия през 2025 г.

Учени от Швейцария за първи път декодираха генома на грипния вирус, предизвикал пандемията през 1918-1920 г. За анализа са използвали тъканна проба от пациент, починал през юли 1918 г. на 18-годишна възраст. Пробата е била фиксирана във формалин и е била съхранявана в Медицинската колекция на Университета в Цюрих в продължение на повече от сто години.

Изследването е съвместна работа на университетите в Базел и Цюрих. Резултатите разкриват, че вирусът е имал три важни мутации в началото на пандемията, които са му дали възможност ефективно да се адаптира към човешкия организъм.

Според Вирена Шюнеман, един от авторите на статията, това е първото изследване на генома на испанския грип в Швейцария и открива нови възможности за разбиране на еволюцията му в Европа.

Пандемията от 1918-1920 г., причинена от вируса H1N1 тип А, убива между 20 и 100 млн. души, според различни оценки. Втората вълна, започнала през есента на 1918 г., е била особено смъртоносна. Въпреки огромния мащаб на трагедията, молекулярните механизми на разпространението и адаптацията на вируса остават неясни.

Изследователите са сравнили швейцарския щам с по-рано изследваните геноми на вируса от Германия и Северна Америка. Те установили, че трите ключови мутации са били налице още в началото на пандемията. Две от тях са помогнали на вируса да преодолее защитните сили на човешкия организъм, а третата е подобрила способността на вируса да се свързва с клетъчните рецептори, увеличавайки инфекциозността му.

Работата се усложнява от факта, че грипните вируси съхраняват генетичната информация под формата на РНК, която е много по-малко стабилна от ДНК. Запазването на древната РНК е възможно само при специфични условия. За да се справи с това предизвикателство, екипът е разработил нов метод за извличане на фрагменти от древна РНК от стари проби, казва Кристиан Урбан, водещ автор на изследването от Университета в Цюрих.

Декодирането на генома открива възможност за по-нататъшно изучаване на древните РНК вируси и за създаване на по-точни модели на тяхната еволюция. Това е особено важно в условията на нови глобални заплахи – като COVID-19, борбата с който стана възможна благодарение на съвременните научни методи.

Натрупаните знания ще помогнат за формирането на научнообосновани подходи за борба с бъдещи епидемии и ще подчертаят значението на медицинските колекции, които съхраняват исторически образци за съвременната наука.