Учените алармират: запасите от подземни води в света бързо намаляват

Учени от ETH Zurich и Калифорнийския университет в Санта Барбара са установили, че в световен мащаб се изпомпват твърде много подпочвени води. Изследователите са събрали и анализирали данни от над 170 000 кладенеца и 1700 системи за подземни води през последните 40 години. Те са установили, че намаляването на запасите от подземни води рязко се е ускорило от 2000 г. насам, тъй като ресурсът се използва прекомерно, например в селското стопанство. Ефектът е най-силно изразен в сухите региони на света, включително Калифорния в САЩ, както и в Испания, Иран и Австралия. Ситуацията се влошава от изменението на климата, липсата на валежи. Или обратното от прекомерните валежи, както и от пренаселеността.

Данните показват, че през последните десетилетия хората значително са увеличили добива на подземни води в целия свят. От 1980 г. насам нивото на водата в повечето скални пластове, в които се намират подпочвените води (водоносните хоризонти), е спаднало почти навсякъде. А от 2000 г. насам намаляването на запасите от подземни води се е ускорило още повече.

Една от причините за ускореното намаляване на нивото на подпочвените води в сухите райони е, че хората използват тези райони интензивно за земеделие и изпомпват твърде много вода на повърхността за напояване на културите. Отглеждането на храни и изменението на климата изострят проблема. Освен това населението на света се увеличава, което означава, че трябва да се произвеждат повече храни.

През последните десетилетия изменението на климата направи някои райони по-сухи и горещи, което означава, че културите трябва да се напояват по-интензивно. Там, където изменението на климата води до по-малко валежи, ресурсите на подземните води се възстановяват по-бавно, ако изобщо се възстановят. Проливните дъждове, които са по-чести на някои места поради изменението на климата, не помагат. Ако водата идва в огромни количества, почвата често не може да я поеме. Вместо това водата се оттича, без да се просмуква в подпочвените води. Този проблем е особено остър на много места с висока степен на уплътняване на почвата, например в големите градове.

Но има и добри новини. В някои райони водоносните хоризонти са се възстановили поради промени в държавната политика. Или поради наличието на алтернативни водоизточници за пряка употреба или за подхранване на водоносните хоризонти.

Един положителен пример е водоносният хоризонт в Женева, който осигурява питейна вода на 700 000 души. Между 1960 и 1970 г. нивото му спада драстично, тъй като Швейцария и Франция изпомпват вода по некоординиран начин. Някои кладенци дори пресъхнаха и се наложи да бъдат затворени.

За да запазят общия воден ресурс, властите на двете страни се споразумяха да подхранват изкуствено водоносния хоризонт с вода от река Арве. Идеята беше първо да се стабилизира нивото на водата. А след това да се повиши. Намесата е успешна. В Испания пък беше изграден голям тръбопровод, който доставя вода от Пиренеите до Централна Испания. Там той захранва водоносния хоризонт Лос Ареналес. В Аризона водата от река Колорадо се насочва към други водоеми, за да попълни подземните резервоари. Въпреки това понякога делтата на реката пресъхва.

Въпреки това учените призовават за спешни допълнителни мерки за борба с изчерпването на подземните води. След силното им изчерпване на водоносните пластове в полупустините и пустините може да са необходими стотици години, за да се възстановят. Причината е, че валежите са недостатъчни. По крайбрежието съществува допълнителна опасност: ако нивото на подпочвените води спадне под определено ниво, морската вода може да нахлуе във водоносния хоризонт. Това води до засоляване на кладенците, което прави водата от тях неподходяща за пиене. Неподходяща и за напояване на полетата. Дърветата, чиито корени достигат до потока на подземните води, загиват. На източното крайбрежие на САЩ, където се е случило точно това, вече има огромни гори-призраци без нито едно живо дърво.