Учените алармират, че 1 милиард души са на път да умрат от климатичните промени

Изкопаемите горива, които човечеството изгаря днес, утре ще бъдат смъртната присъда за много хора.

Неотдавнашен преглед на 180 статии за смъртността на хората в резултат на изменението на климата стигна до едно много тревожно число. През следващото столетие по най-консервативни оценки един милиард души могат да загинат от климатичните катаклизми, а може би и повече.

Както повечето прогнози за бъдещето, и тази се основава на няколко предположения.

Едно от тях е грубото правило на палеца, наречено „правилото за 1000-та тона„. Според него всеки хиляда тона въглероден диоксид, който човечеството изхвърля в атмосферата, косвено обрича на смърт един човек от близкото бъдеще.

Ако светът достигне температури с 2 °C по-високи от средната глобална прединдустриална температура, към което сме се устремили през следващите десетилетия, това означава много загубени животи. За всеки 0,1 °C градус затопляне от сега нататък светът може да претърпи приблизително 100 милиона смъртни случая.

„Ако приемете сериозно научния консенсус за правилото за 1000-та тона и пресметнете числата, антропогенното глобално затопляне се равнява на един милиард преждевременни трупове през следващия век“, обяснява специалистът по енергетика Джошуа Пиърс от Университета на Западно Онтарио в Канада.

„Очевидно е, че трябва да действаме. И трябва да действаме бързо“.

Смъртността на хората в резултат на изменението на климата е изключително трудна за изчисляване, дори в наши дни.

Организацията на обединените нации съобщава, че всяка година екологичните фактори отнемат живота на около 13 милиона души, но въпреки това не е ясно колко от тези смъртни случаи се дължат пряко или косвено на изменението на климата.

Някои експерти твърдят, че аномалните температури сами по себе си вече могат да отнемат до пет милиона живота годишно. Но има и други изчисления, които са много по-ниски.

Част от проблема е, че глобалните последици от изменението на климата са многобройни. Пораженията върху реколтата, сушите, наводненията, екстремните метеорологични условия, горските пожари и покачващите се морета могат да повлияят на човешкия живот по фини и сложни начини.

Прогнозирането на бъдещия брой на жертвите на тези климатични катаклизми е по същество неточна работа, но Пиърс и неговият съавтор Ричард Парнкут от Университета в Грац, Австрия, смятат, че си струва да се занимават с нея.

Те твърдят, че измерването на емисиите в човешки животи прави цифрите по-лесни за възприемане от обществеността, като същевременно подчертава колко неприемливо е настоящото ни бездействие.

„Глобалното затопляне е въпрос на живот и смърт за един милиард души“, казва Пиърс. Тъй като прогнозите на климатичните модели стават все по-точни, вредите, които нанасяме на децата и бъдещите поколения, все по-често могат да бъдат приписани на нашите действия.“

За да подчертаят това, Пиърс и Парнкут прилагат правилото за 1000-та тона към въглищната мина Adani Carmichael в Австралия – която ще се превърне в най-голямата въглищна мина в историята.

Ако всички запаси на тази въглищна мина бъдат изгорени, според авторите това може да доведе до преждевременната смърт на около 3 милиона души в бъдеще.

„Много от тези, които ще умрат, вече живеят като малки деца в Глобалния юг – пишат Пиърс и Парнкут, – изгарянето на въглищата „Кармайкъл“ с голяма вероятност ще доведе до тяхната бъдеща смърт“.

От техническа гледна точка правилото за 1000-та тона не взема предвид възможните климатични обратни връзки, които биха могли да направят бъдещите екологични последици от въглеродните емисии още по-тежки и още по-бързи.

Това правило всъщност е „най-добрата оценка от порядъка на известните величини“, което означава, че то е по-скоро диапазон, някъде между 0,1 и 10 смъртни случая на 1000 тона изгорени въглеродни емисии.

Това оставя много място за развитие на по-различни сценарии, които са още по-страшни от описаните тук.

„Когато учените, занимаващи се с климата, правят своите модели и след това ги представят, всички са склонни да бъдат консервативни, защото никой не иска да звучи като Доктор Дуум“, обяснява Пиърс.

Това е жестока реалност, но обществото и политиците трябва да се изправят пред нея