Учените нарекоха интелигентния живот естествен резултат от планетарната еволюция

Човечеството като интелигентна общност обикновено се смята за уникален случай във Вселената и резултат от изключително щастливо стечение на обстоятелствата. Наскоро учените разгледаха този въпрос от гледна точка на историята на Земята и стигнаха до извода, че не става въпрос за късмет, а по-скоро за естествен процес. На друга планета това може да се случи дори по-бързо, отколкото на нашата. Слънчевата система съществува от 4,6 милиарда години. Ако считаме момента на възникване на интелигентната цивилизация в тази система като появата на писмеността, то в този смисъл човечеството е само на пет хиляди години. Дори ако вземем предвид първия момент от използването на инструменти от човешките предци като отправна точка, възрастта на земната цивилизация все пак се оказва по космическите стандарти едва 2,6 милиона години.

Предвижда се Слънцето да продължи своя термоядрен „живот“ още пет милиарда години, но съвременната наука предполага, че той в крайна сметка ще стане по-интензивен и че след един или два милиарда години Земята ще бъде твърде гореща не само за хората, но може би и за живота като цяло. В тази връзка учените се питат: защо ние, като интелигентна общност, се появихме „под завесата“, когато вече ни остава относително малко време?

Британският физик Брандън Картър предложи хипотезата за „трудните стъпки“ през 1983 г.: той вярва, че еволюцията като цяло е твърде бавна и че често трябва да отнеме повече време за създаване на интелигентни същества, отколкото една звезда може да осигури. Земята, според Картър, просто е имала късмета да е преминала през трудните междинни етапи. Сред тях ученият споменава появата на ДНК и отделянето на човешките предци от приматите.

Този ход на мисли резонира с други добре познати концепции. Първо, съществува уравнението на Дрейк — формула, предложена през 1961 г. от Франк Дрейк като опит да се изчисли очакваният брой интелигентни цивилизации в нашата галактика Млечен път. В тази формула има много неизвестни, така че тя се тълкува по различен начин. Привържениците на човешката изключителност се позовават на рядкостта на планетите, подобни на Земята, и на факта, че отново е много малко вероятно еволюционно съвпадение да е необходимо за появата на интелигентни същества.

Струва си да се спомене и теорията за Големия филтър, която гледа още по-далеч: тя говори за пречките пред една интелигентна цивилизация не само да възниква, но и да се развива достатъчно, за да стане забележима в огромното пространство, тоест да бъде открита от други цивилизации.

В скорошна  статия  за списание Science Advances изследователи от Съединените щати и Германия разгледаха версията на Брандън Картър и обясниха, че той разсъждава като астрофизик, но предлагат да се разгледа въпросът от гледна точка на геологията. Авторите на статията изразяват мнение, че сме „закъснели“ не защото самата еволюция отнема толкова много време, а защото това се е случило на Земята поради нейните специфични особености. Изследователите подчертават, че първоначално Земята е била неподходяща не само за появата на разумен живот, но и за какъвто и да е живот като цяло, с изключение на най-примитивния, едноклетъчен. Всичко се е променило с Голямото кислородно събитие, наричано още Кислородна катастрофа, защото през по-голямата част от живота, който е съществувал по това време, кислородът е станал разрушителен. Оцелели са само тези, които са се приспособили да го използват. Но еволюционно кислородът се оказва дар, тъй като отваря възможности за по-голямо биологично разнообразие. Ако това не се е случило, нямаше да ни има и нас.

За „виновници“ за това епохално събитие се смятат микроскопичните синьо-зелени водорасли — цианобактериите, защото са първите известни производители на кислород. Тази революция се е случила, според оценките, преди 2,4–2,2 милиарда години. По този начин Земята е живяла много милиарди години, преди на нея да се създадат условия, в крайна сметка да се появят хората. Така че ако се опрем на тази точка става ясно, че са били необходими два и малко милиарда години, за да възникне интелигентен живот от микроскопичен живот.

Изследователите смятат, че някъде на друга „удобна“ планета, подобна на Земята, може изобщо да не се случи кислородна катастрофа, но може да е обратното: някои аналози на цианобактериите ще се появят много по-рано. Тогава, когато ние на Земята все още сме имали царството на гъбите и медузите, създанията на друга планета вече вероятно са щели да строят градове, телескопи и космически кораби.

Това напомня на известния „парадокс на Ферми“ — въпросът къде тогава са извънземните цивилизации и защо не ги намираме. Много астрономи обаче уверяват, че все още е рано да се говори за самотата на човечеството — все още малко виждаме и „чуваме“ в космоса. Във всеки случай идеята за по-бърза еволюция на други планети ще остане само хипотеза, докато не открием поне един такъв случай.

Спомнете си една от теориите на учените защо човечеството все още не е открило извънземни цивилизации. Според тях вече има напреднали космически цивилизации, но просто „спят“, чакайки по-добри времена за своето развитие. Причината за този “сън“, според учените, е за минимизиране на ресурсите и че след около 270 милиарда години Вселената ще стане толкова студена, че ще позволи по-ефективното използване на енергията.