Учените откриха, че Луната се отдалечава от Земята: какви биха могли да бъдат последствията

Обикновено не се замисляме за факта, че Луната не е статичен обект в небето, а небесно тяло, което бавно, но постоянно се отдалечава от Земята. Този факт, потвърден от учените, има дълбоки последици за нашата планета и нейното бъдеще, макар и в мащаб, който е трудно да се осмисли в ежедневието. Процесът на отдалечаване на Луната се случва в резултат на взаимния обмен на енергия между Земята и нейния спътник. Гравитационното взаимодействие създава приливни издатини на Земята, които Луната придърпва със своята гравитация. Въртенето на Земята е по-бързо от движението на Луната в орбита, създавайки триене, което забавя въртенето на нашата планета и в резултат на това увеличава орбиталния импулс на Луната, принуждавайки я да се отдалечава.

Последиците от този процес се проявяват предимно в промяната на продължителността на деня. Тъй като Земята предава част от импулса си на Луната, въртенето ѝ се забавя, което води до леко удължаване на деня. Това явление е толкова незначително, че практически не го усещаме, защото Луната се отдалечава само с 3,8 см годишно. В дългосрочен план, след милиарди години, това може да доведе до приливно заключване на Земята с Луната, т.е. продължителността на деня ще бъде равна на продължителността на лунния месец. В този случай Луната винаги ще се вижда само от едната страна на планетата и отдалечаването ѝ ще спре.

Според изследване, публикувано в ScienceAlert, обаче, това не е предопределено да се случи. След около милиард години Слънцето ще стане много по-ярко и ще загрее Земята толкова много, че океаните ѝ ще кипнат. Загубата на приливни издатини, които са основната причина за отдръпването на Луната, ще спре този процес. След няколко милиарда години Слънцето ще започне да се разширява, превръщайки се в червен гигант и вероятно ще погълне Земята и Луната. По този начин научните доказателства сочат, че крайният резултат от този космически танц ще бъде определен от съдбата на нашата слънчева система, а не само от отдръпването на Луната. Този процес служи като ярко напомняне за динамичната природа на Вселената и че нищо в нея не е постоянно, дори небесните тела, които са най-близо до нас.