Учените потвърдиха, че движението на Слънчевата система създава аномалия, която настоящият космологичен модел не може да обясни.

Слънчевата система се движи през Вселената три пъти по-бързо, отколкото прогнозира стандартният космологичен модел, заключи екип от изследователи от университета в Билефелд, ръководен от астрофизика Лукас Бьоме. Резултатите, публикувани в списание Physical Review Letters, поставят под въпрос един от ключовите принципи на съвременната космология: хомогенността на Вселената след Големия взрив.

Проучването изследва разпределението на радиогалактиките — отдалечени обекти, които излъчват мощни радиовълни. Радиолъчението преминава през прах и газ, което ни позволява да наблюдаваме галактики, невидими за оптичните телескопи. Движението на Слънчевата система създава ефект на „радиовятър“: повече галактики се наблюдават в посока на движение, отколкото в обратна посока. Екипът използва данни от масива LOFAR и две други радиообсерватории, прилагайки нова статистическа техника, която отчита сложността на структурата на радиогалактиките.

Резултатите показват значително отклонение от повече от пет сигма, което се счита за убедително научно доказателство. Измерената анизотропия, или дипол, в разпределението на галактиките е била 3,7 пъти по-силна от предвиденото от Стандартния модел. Според професор Доминик Шварц това може да показва необходимост от преразглеждане на фундаменталните идеи за структурата на Космоса или че разпределението на галактиките е по-малко равномерно, отколкото се смяташе досега.

Новото проучване потвърждава подобни аномалии, проявяващи се преди това при наблюденията на инфрачервени квазари, намалявайки възможността за грешка и засилвайки аргументите за преразглеждане на космологичните модели. Работата демонстрира как съвременните техники за наблюдение могат да променят нашето разбиране за Вселената.

Откритието показва, че в космоса все още има много неизвестни. Изследователите подчертават, че по-нататъшни наблюдения могат да помогнат за прецизиране на параметрите на движението на Слънчевата система и да проверят еднородността на Вселената в големи мащаби.