Учените са доказали, че почвата на Марс може да бъде оптималният източник за поддържане на живота на планетата

Вълнообразните форми на релефа на Марс биха могли да разкрият тайните за ледниковата му история — потенциала за поддържане на живота и физиката на движението на рохкавите материали на Червената планета. Ново проучване на учени от Университета в Рочестър установи, че някои от почвените структури на Марс много наподобяват вълнообразните модели, наблюдавани в най-студените региони на Земята.

Анализирайки сателитни изображения на девет кратера на Марс, учените са ги сравнили с подобните области в Арктика и Скалистите планини. Оказало се, че марсианските релефни форми наподобяват солифлукционни фронтове — бавно движещи се почвени маси, типични за регионите с периодично замръзване и размразяване. Според доцент Рейчъл Глейд, тези структури наподобяват големи, бавни вълни, подобни на потоци боя, стичащи се по стена, но на Марс те са средно 2,6 пъти по-високи, отколкото на Земята.

Изследователите отдават разликата във височината на по-ниската гравитация и характеристиките на марсианската почва, която позволява на вълните да растат по-високи, преди да се срутят. На Земята такива фронтове се образуват чрез редуване на замръзване и размразяване, което отслабва почвата и насърчава бавното ѝ свличане.

Смята се, че подобни цикли са се случвали и на Марс, въпреки че вероятно са били задвижвани не от вода, а от сублимация — превръщането на леда директно в пара. Това откритие предполага, че в миналото Марс може да е имал подобни на земните условия и помага за по-доброто разбиране на климатичната еволюция на планетата и потенциала ѝ за запазване на следи от живот.

Изследователите подчертават, че изучаването на подобни структури ни позволява да правим предположения относно историята на климата на Марс и помага да се очертаят области, където можем да търсим признаци на древен или потенциално съвременен живот.